Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
- Не. Трябва да стоиш напред,
като мъж. Трябва да се преструваш,
че не те интересува какво става. Ако
си невинен, няма от какво да се
боиш. Циганите харесват мъже,
които се държат като мъже.
- Не мога да ти опиша колко
ме окуражи.
- Не. Трябва да ме слушаш.
Това е важно - изправи се тя и очите
ѝ се взряха в неговите. - Ако
оцелееш, ще станеш мой брат. Ще
нося твоето име, преди да взема
името на съпруга си. Ти ще имаш
23
кирво и кирви 1 сред по-възрастните, които ще бъдат твои кръстници. Ще
станеш един от нас. Затова трябва да
се държиш като един от нас. Ако се
държиш като пайо, никой няма да те
уважава и аз никога няма да си
намеря мъж. Никога няма да стана
майка. Това, което направиш сега,
начинът, по който се държиш, ще
покаже на семейството ми какъв ще
бъдеш
спрямо
мен.
Дали
в
трескавостта си брат ми е избрал
мъдро или като глупак.
***
Алекси повдигна бутилката пред
устата на Сабир, после я допи.
- Харесвам те, пайо. Надявам
се, че ножът ще пропусне. Наистина.
Ейкър Бейл се ухили. Той
лежеше в пясъчния окоп, който си
беше изкопал на малко възвишение
на около двайсет метра от поляната.
Храсти прещип добре прикриваха
окопа от буйстващи деца, а самият
Бейл беше завит с камуфлажно
одеяло, покрито с папрат и клонки.
Той настрои увеличението на
електронния
си
бинокъл
и
го
фокусира върху лицето на Сабир.
Мъжът беше изпълнен със страх.
Това
беше
добре.
Ако
Сабир
оцелееше, този страх щеше да служи
добре на Бейл в издирването на
ръкописа. Той би могъл да се
възползва от него. Такъв човек
можеше да бъде манипулиран.
Момичето, от друга страна, беше
по-голям проблем. Тя идваше от
определена култура, с определен
морал. Точно като брат си. Щеше да
има граници. Линии, които не би
пресякла.
Тя би умряла, преди да му каже
някои неща, които смята за по-важни
от живота си. Трябваше да подходи
към нея по друг начин. Чрез
девствеността ѝ. Чрез желанието ѝ
да бъде майка. Бейл знаеше, че
манушите определят жената само по
способността ѝ да има деца. Отнеми
това и жената остава без център. Без
смисъл. Беше нещо, което трябваше
да има предвид.
Сега братовчедът на момичето се
отдалечаваше от Сабир с нож в ръка.
Бейл отново пренастрои бинокъла.
Не беше нож за хвърляне. Това беше
лошо. Щеше да бъде трудно да
прецени точно тежестта му. Нямаше
баланс.
Имаше
твърде
голямо
отклонение.
Десет метра. Петнайсет. Бейл
подсвирна през зъби. Петнайсет
метра. Четирийсет и пет фута.
Огромна дистанция. Дори за него
щеше да е трудно да улучи дадена цел
от такова разстояние. Но може би
циганинът беше по-добър, отколкото
той
предполагаше.
Мъжът
се
усмихваше, сякаш беше уверен във
възможностите си.
Бейл настрои бинокъла обратно
върху Сабир. Американецът поне
беше застанал като мъж. Стоеше
изправен и гледаше към хвърлящия
ножа.
Момичето
наблюдаваше
отстрани. Всички гледаха мъжа с
ножа.
Бейл видя как циганинът изтегля
ръката си за хвърлянето. Ножът беше
тежък. Беше необходима известна
сила, за да премине това разстояние.
Алекси
замахна
напред,
хвърляйки ножа в дълга дъга срещу
Сабир. Всички наблюдатели ахнаха.
Езикът на Бейл се показа между
зъбите му от напрежение.
Ножът удари дъската точно над
ръката на Сабир. Беше ли го
докоснал? Острието беше извито. Не
можеше да има голямо разстояние.
Черибашията
и
няколко
от
подчинените му вървяха спокойно
към
дъската,
за
да
проверят
положението
на
ножа.
Всички
цигани
се
скупчиха
около
Черибашията. Дали щяха да убият
Сабир веднага? Да го направят
заедно?
Черибашията
извади
ножа.
Размаха го три пъти около главата си,
после посегна към ръката на Сабир и
преряза кожената връв. След това
хвърли ножа с презрение.
- Я какъв късметлия - тихо
прошепна Бейл, - какъв голям
късметлия.
Глава 25
- Полицията те наблюдава.