Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
- Кога ще освободите тялото
на брат ми, за да можем да го
погребем?
Мъжете направиха път на млада
жена, която изникна от редиците на
жените и децата и се придвижи в
челото на групата.
- Вашият брат?
- Бабел Самана.
Калк кимна на Макрон, който
започна яростно да записва в малка
черна тетрадка.
- Вашето име?
- Йола Самана.
- Родителите ви?
- Те са мъртви.
- Някакви други роднини?
Йола вдигна рамене и посочи
заобикалящото ги море от лица.
- Всички?
Тя кимна.
- И какво е правил той в
Париж?
Тя отново вдигна рамене.
- Някой знае ли?
Цялата група вдигна рамене.
За момент Калк се изкуши да
избухне в смях, но фактът, че
множеството сигурно щеше да го
линчува, ако го направи, му попречи
да се отдаде на емоцията.
- Някой може ли да ми каже
каквото и да е за Самана? С кого се е
срещал, освен с този Сабир, разбира
се. Или защо е посещавал Сен Дени?
Мълчание.
Калк изчака. Трийсет години
опит му подсказваха кога да упорства
с въпрос и кога не.
- Кога ще го върнете?
Калк
изпусна
престорена
въздишка.
- Не мога да ви кажа точно.
Може да имаме нужда от тялото му
за
допълнителни
криминални
изследвания.
Жената се обърна към един от
по-старите цигани:
- Трябва да го погребем до три
дни.
Циганинът подръпна брадата си
и попита Калк:
- Можем ли да го получим?
- Казах ви. Не. Все още не.
- Тогава може ли да вземем
част от косата му?
- Какво?
- Ако ни дадете част от косата
му, можем да го погребем. Заедно с
вещите му. Това трябва да стане до
три дни. Тогава правете с тялото
каквото искате.
- Не говорите сериозно.
- Ще изпълните ли молбата
ни?
- Да ви дадем част от косата
му?
- Да.
Калк почувства как очите на
Макрон дълбаят в тила му.
- Да. Ще ви дадем малко от
косата му. Изпратете един от хората
си на този адрес... - Калк подаде на
циганина картичка.
- Утре. Тогава ще можете
официално да разпознаете тялото и
същевременно да вземете от косата
му.
- Аз ще отида - каза младата
жена, сестрата на Самана.
- Много добре. - Калк стоеше
неуверен в центъра на поляната.
Мястото беше толкова чуждо за него
и
разбирането
му
за
нещата,
изграждащи нормалното общество,
че можеше със същия успех да стои в
тропическа гора и да говори за етика
с група туземци. - Нали ще ми се
обадите, ако американецът, Сабир, се
опита да влезе в контакт с вас по
какъвто и да било начин? Номерът
ми е изписан на картичката. - Той
огледа събралата се група. - Тогава
ще приема това за „да“.
Глава 18
Сабир беше почти в делириум,
когато го извадиха от сандъка. По-
късно, докато се опитваше да си
припомни емоциите, които изпита,
след като беше натъпкан в дървената
кутия, установи, че съзнанието му
напълно
ги
е
блокирало.
Вид
самозащита, предположи той.
Защото не излъга, когато заяви,
че има клаустрофобия. Преди години,
в детството му, няколко съученици си
бяха направили шега, заключвайки го
в багажника на колата на един от
преподавателите. И тогава беше
припаднал. Учителят го беше открил
полумъртъв
три
часа
по-късно.
Около историята се вдигна страшен
шум. Отразиха я и всички местни
вестници.
Сабир беше заявил, че не помни
кои са извършителите на шегата, но
получи
възмездието
си
почти
десетилетие
по-късно.
Вече
в
качеството си на журналист той
разполагаше със значителната власт
над злонамерените клюки и се
възползва от тези възможности в
пълна степен. Но отмъщението не го
излекува от клаустрофобията му -
дори през последните години тя се
беше влошила.
Сега усещаше, че се разболява.
Ръката
му
пулсираше
и
той
предполагаше, че се е инфектирала
през нощта. Раните се бяха отворили
и тъй като нямаше нищо, с което да
ги дезинфекцира, преди да сложи
пак превръзката, можеше да се
предположи,
че
са
привлекли
достатъчно нежелани бактерии -
затварянето в сандъка сигурно беше
утежнило проблема.