Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
- Тогава защо не ме убиеш
сега и да приключваме. Разфа- совай
ме като прасе сукалче.
- Не бързай чак толкова - скри
тя ножа под роклята си. - Ще видиш.
Глава 19
По-късно същата нощ помогнаха
на Сабир да излезе от караваната на
поляната. Двама от мъжете бяха
направили носилка и го сложиха на
нея, след което го понесоха към
гората, като следваха осветена от
луната пътека.
Сестрата на Самана вървеше до
него, все едно той бе нейна
собственост
или
имаше
друт
безусловен
интерес
към
присъствието му. „Което вероятно е
така - помисли си Сабир. - Аз съм
застрахователната ѝ полица срещу
това да мисли.“
Катерица пресече пътеката пред
тях и жените започнаха възбудено да
говорят помежду си.
- Какво стана?
- Катерицата
е
добро
предзнаменование.
- А кое е лошо?
Тя го погледна и реши, че той не
се шегува.
- Сова - понижи глас. - Змия.
Най-лошото е плъх.
- Защо? - Той установи, че
също шепти.
- Те са махриме. Омърсени.
Най-добре е да не ги споменаваме.
- О.
Бяха стигнали друга поляна, на
която имаше разпръснати свещи и
цветя.
- Значи погребваме брат ти?
- Да.
- Но ти нямаш тялото му?
Само косата?
- Шшт! Вече не говорим за
него. И не споменаваме името му.
- Какво?
- Близките родственици не
говорят за мъртвия. Само другите
хора могат да го правят. През
следващия месец името му няма да
бъде споменавано сред нас.
Възрастен човек приближи Йола
и ѝ подаде поднос, на който имаше
пачка банкноти, гребен, шал, малко
огледало, комплект за бръснене, нож,
тесте карти и спринцовка. Друг мъж
донесе пакет храна. Трети донесе
вино, вода и зелени зърна кафе.
Двама мъже копаеха малка дупка
близо до един дъб. Йола измина
разстоянието три пъти, подреждайки
предметите един върху друг. Няколко
деца дойдоха зад нея и пръснаха
зърна царевица върху купчината.
След това мъжете запълниха гроба.
В този момент жените заридаха.
Космите
по
тила
на
Сабир
настръхнаха.
Йола падна на колене до гроба
на брат си и започна да се удря в
гърдите с буци пръст. Някои от
жените край нея се сринаха в
конвулсии, очите им бяха подбелени.
Четирима мъже, носещи тежък
камък,
излязоха
на
поляната.
Камъкът беше поставен върху гроба
на Самана. След това други мъже
донесоха дрехите му и другите му
вещи. Сложиха тези предмети върху
камъка и ги запалиха.
Риданията
и
стенанията
на
жените се засилиха. Някои от мъжете
пиеха алкохол от малки стъклени
бутилки.
Йола
беше
разкъсала
блузата си. Беше посипала гърдите и
корема си с пръст и вино от
възлиянието на брат си.
Сабир се почувства чудодейно
изолиран от действителността на
XXI век. Сцената на поляната беше
заприличала по всичко на луда
вакханалия. Светлината от свещите и
огньовете
осветяваше
дърветата
отдолу и се отразяваше в лицата на
17
хората като в картина на Енсор 1.
Мъжът,
който
беше
държал
тестисите на Сабир пред ножа, се
приближи и му предложи напитка.
- Давай. Това ще пази мулите
надалеч.
- Мулите?
Мъжът вдигна рамене.
- Те
са
навсякъде
около
поляната. Зли духове. Опитват се да
се промъкнат. Опитват се да вземат...
- мъжът се поколеба.
- Сещаш се.
Сабир
надигна
напитката.
Почувства как алкохолът прогаря
пътя си през гърлото му. Без да знае
защо, установи, че кима:
- Сещам се.
Глава 20
Ейкър
Бейл
наблюдаваше
погребалната
церемония
от
сигурната
позиция,
която
беше
намерил под подслона на групичка
дървета. Беше в износен камуфлаж,
барета на Чуждестранния легион и
заметнат с маскировъчно покривало.
Дори от разстояние от един метър
беше неразличим от растителността,
която го заобикаляше.
За първи път от три дни най-
сетне беше напълно сигурен за
момичето. Преди това не беше
получил възможност да се доближи
достатъчно, за да направи обективна
оценка. Дори когато младата жена бе