Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— А кракът? Какво казват за него?
Докато говореше, Карол забеляза, че Ванеса Хил прибира лаптопа си в лъскава непромокаема чанта.
— Доколкото разбирам, счупването е чисто, само на едно място. Направили са всичко необходимо, за да закрепят костта… — той се прекъсна. — Мамо, тръгваш ли? — Ванеса тъкмо завиваше покрай леглото, лаптопът висеше на рамото й заедно с чантата.
— Можеш да бъдеш сигурен. Изчезвам. Гаджето ти е тук, има кой да се занимава с теб. Отървах се — и тя се упъти към вратата.
— Тя не ми е гадже — изкрещя Тони. — Тя живее под наем у дома, тя ми е колега и приятел. Това е зряла жена, не момиченце, за да говориш за гаджета.
— Както и да е — заяви Ванеса, — сега не може да се каже, че съм те изоставила. Оставям те в добри ръце — вероятно персоналът ще съумее да оцени разликата.
Махна небрежно с ръка и излезе.
Карол я проследи със зяпнала уста.
— Да му се не види — отбеляза тя и се обърна отново към Тони. — Винаги ли е била такава?
Той отпусна глава на възглавницата. Очите му избягваха нейните.
— Вероятно не се държи така с останалите хора — поде той уморено. — Собственица е на процъфтяваща консултантска фирма за човешки ресурси. Трудно е да се повярва, но тя дава консултации за подбор и обучение на персонала в някои от най-големите компании в страната. Предполагам, че аз изваждам на бял свят най-лошите й страни.
— Започва да ми става ясно защо никога не си говорил за нея.
Карол издърпа стола от ъгъла и седна до леглото.
— Ние не се виждаме почти никога, дори и по Коледа и на рождените си дни — Тони въздъхна. — Не я виждах особено често и когато бях дете.
— Ами баща ти? И с него ли се държеше така грубо?
— Хубав въпрос. Нямам представа кой е баща ми. Винаги е отказвала да сподели с мен каквото и да било по този въпрос. Знам само, че не са били женени. Можеш ли да ми подадеш дистанционното за леглото? — този път той съумя да се усмихне истински. — Ти ме отърва от още един ден, прекаран в компанията на майка ми. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да се опитам да седна.
— Дойдох веднага щом научих. Съжалявам, никой не ми се беше обадил — тя му подаде дистанционното управление и той започна да натиска копчетата, докато успя да повдигне наполовина горната част и изкриви лице, докато се опитваше да се нагласи удобно. — Всеки е предполагал, че някой друг ми се е обадил. Иска ми се ти да беше помолил да ме уведомят.
— Знаех колко много се нуждаеш от тези почивни дни — отвърна той. — Освен това не бива да прекалявам с молбите за услуги и предпочитам да си спестя правото да искам нещо от теб, когато наистина имам нужда — внезапно долната му челюст увисна и очите му се разшириха. — О, по дяволите! — възкликна той. — Беше ли си вече у дома или отиде направо на работа?
Въпросът беше странен, но тонът му бе много настоятелен.
— Отидох на работа. Защо?
Той покри лице с ръцете си.
— Съжалявам. Съвсем забравих за Нелсън.
Карол се разсмя на глас.
— Някакъв луд разсича крака ти с пожарникарска брадва, ти прекарваш последните два дни в хирургията, а сега се притесняваш, че си забравил да нахраниш котарака? Той си има специален отвор във вратата, през който може да излиза и да избива дребни животни, ако положението стане толкова отчаяно — тя се пресегна и го потупа по ръката. — Не се грижи за него, разкажи ми повече за коляното си.
— Костта е наместена, но не могат да сложат гипс заради раната. Хирургът настоява да проследят заздравяването, за да не би да се развие инфекция. Впоследствие ще могат да сложат гипса и към края на идущата седмица ще бъда в състояние да се движа с помощта на проходилка. Ако се държа като добро момче — допълни той саркастично.
— И колко време трябва да прекараш в болницата?
— Поне една седмица. Зависи колко добре се справям с раздвижването. Няма да ме изпишат, преди да се убедят, че се движа добре с проходилката — той пораздвижи ръка. — Вероятно и когато нямам нужда от венозно инжектиране на морфин.
Карол изкриви съчувствено лице.
— Дано това те научи да не се правиш на герой.
— В цялата работа нямаше нищо героично — възрази Тони. — Герои бяха онези момчета, които се опитваха да измъкнат своя колега. Аз просто послужих за отклоняване на вниманието — клепачите му потрепнаха. — Това беше последният случай, когато оставам да работя след края на работното време.
— Да ти донеса ли нещо от вкъщи?