Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
17.
— Убедени сте, че Финшер е бил убит, а? — пита съдебният лекар.
Изидор свежда глава в знак на съгласие.
— Е, хайде, понеже сте ми симпатични. И понеже съм в дълг към Финшер, ще ви разкрия „хитрината“.
Намига им.
— Заклевате се, че няма да го кажете на никой, нали? И най-важното — никакви снимки!
Важен като сомелиер, който се кани да извади бутилка отлежало и скъпо вино, съдебният лекар отваря вратата към рентгена в дъното. В стаята, до медицинската апаратура, журналистите виждат друго бюро и някакъв шкаф. Джордано ги кани да влязат, отваря едната вратичка на шкафа и изважда стъкленица, пълна с прозрачна жълтеникава течност, в която плува някаква сиво-розова топка.
— Семейството поиска тялото, но едва ли ще проверява дали всички органи са налице. Както знаете, при аутопсията органите се изваждат, преглеждат се и отново се връщат вътре, прибрани в найлонов плик, след което тялото се зашива. Но кой ще тръгне да проверява дали всичко е налице? С една дума, запазих го. Разчитам на вашата дискретност. В края на краищата, не беше кой да е… Същото са направили и с мозъка на Айнщайн.
Лекарят светва червената плафониера, предназначена за проявяването на снимките, и те разбират какво има в стъкленицата.
— Мозъкът на Финшер! — възкликва Люкрес.
Двамата наблюдават смаяни топката от нерви, окъпана от червеникавата светлина. Извивките образуват безкраен фриз. В най-дълбоките бразди се виждат потъмни вени. Основата на мозъка е ясно отделена от гръбначния мозък.
Съдебният лекар пристъпва до стъкленицата и оглежда отблизо съдържанието й.
— Човешкият мозък е най-голямата загадка. Проблемът е, че разполагаме само с един-единствен инструмент, с който се опитваме да я разгадаем, и той е… нашият собствен мозък.
Той наблюдава продължително мозъка, разсъждавайки над току-що казаното.
Люкрес му подава визитната си картичка.
— В случай, че откриете нещо ново, каквото и да е, позвънете ми непременно на мобилния ми телефон — казва тя. — Не се безпокойте, няма да ме притесните, така или иначе телефонът е включен на вибрация.
Професор Джордано небрежно пъха картончето в джоба си.
После разсеяно прокарва ръка по стъкленицата.
— Много пъти съм срещал Финшер преди смъртта му. Беше ми приятел. Последния път го видях случайно в кабарето „Веселия бухал“, където брат му Паскал Финшер прави хипнотизаторски номера. И двамата бяха обсебени от желанието да разкрият как действа мозъкът. Самюел подхождаше към проблема от органичната му страна, Паскал — от психологическата. Идете да го видите как хипнотизира, ще осъзнаете каква сила притежава мисълта…
Под въздействието на червената топлина мозъкът на Финшер бавно се върти в стъкленицата.
18.
Жан-Луи Мартен постепенно бе обзет от ужас, от паника, от пълно объркване. Гласът продължаваше да се излива тихо в ухото му.
— Знам, че не е леко. Но тук сте в добри ръце. Намирате се в болницата „Света Маргарита“. А ние сме сред най-добрите в областта на изследването на мозъка и на нервната система.
Едва сега си даде сметка за величината на катастрофата. Жан-Луи Мартен, бивш чиновник в Кредитната банка в Ница, мислеше, виждаше с едно око и чуваше с едно ухо, но не можеше да вдигне кутрето си, за да се почеше. Още повече, че не чувстваше никакъв сърбеж… Точно в този миг в главата му се появи една-единствена мисъл: да се сложи край на всичко това.
Доктор Самюел Финшер прекара ръка по челото му, което не почувства допира.
— Знам за какво си мислите. Искате да умрете. Искате да се самоубиете, а в същия миг осъзнавате, че пълната парализа не ви позволява да го направите. Нали не греша?
Жан-Луи Мартен отново направи опит да помръдне нещо някъде в тялото си, но единственото, което успя, бе пак да примигне. Наложи си да се примири с мисълта, че само този мускул бе останал незасегнат.
— Животът… Всеки организъм се стреми да живее възможно най-дълго. И бактерията, и червеят, и насекомото, всички искат това. Още няколко секунди живот, още малко, още малко.