Върховната тайна

— Социализирането ли?

— Впрочем бих включил тази потребност в едно още по-обемно понятие — дълга към другите. Под термина „дълг“ разбирам дълга към родителите, към преподавателите, към съседите, към страната си и най-сетне към всички останали човешки същества. Професор Джордано изпълнява дълга си на добър син, добър ученик, добър гражданин, добър чиновник и иска това да се знае.

Люкрес измъква бележника си и изброява отново.

— Имаме следователно: едно — премахване на болката; две — премахване на страха; три — задоволяване на потребностите, свързани с оцеляването; четири — задоволяване на потребностите от удобство; пет — дългът.

Изидор отбелязва:

— Същият този „дълг“, който кара хората да отиват на война, да правят саможертви. Възпитани сме като агнето в стадото. Не можем да напуснем стадото и действаме така, че да се харесаме на останалите овце. Затова всички се стремят към медали, към по-висока заплата или към статии във вестниците. Част от консумацията на нуждите ни от удобство е свързана с понятието дълг. Човек си купува телевизор и кола не защото наистина се нуждае от тях, а за да покаже на съседите си, че действително принадлежи към стадото. Старае се да се снабди с най-хубавия телевизор и най-хубавата кола, за да докаже, че е богат и заслужил елемент от стадото.

Професор Джордано се връща, сресан още по-грижливо, с намазана с брилянтин коса и нова престилка. Показва им ключа и ги кани да го последват в съседната зала. Табела с надпис „Аутопсия“. Съдебният лекар превърта ключа и вратата се отваря.

Първата информация, която получават, атакува обонянието. Отвратителна миризма на трупове, смесена с някаква друга — на дезинфектант с мирис на формалин и на лавандула. Парите от микроскопичните миришещи частички влизат в ноздрите им и се разтварят в лигавицата, покриваща стените им. Неврорецепторните власинки, които плуват в носовата слуз, прихващат молекулите на миризмата и ги изкачват до върха, до най-високата част от носа. Там четиринайсет милиона молекули-рецептори, разположени на два квадратни сантиметра, анализират миризмата и я трансформират в сигнали, които се втурват към обонятелната луковица и към хипокампа.

— Вони! — заявява Люкрес, запушвайки носа си.

Изидор не остава по-назад.

Миризмата изобщо не пречи на техния домакин, който е по-скоро развеселен от обичайната реакция на посетителите-новаци.

— Обикновено слагаме газова маска. Но тук всички тела са зашити и затова маската не е наложителна. Спомням си за един колега, които бе забравил да сложи маската, преди да отвори корема на някакъв тип, самоубил се с химически вещества. Смесил различни лекарства, прах за пране, препарати за миене на съдове. Сместа бе преседяла в стомаха и когато колегата отворил тялото, зловонните пари били толкова силно отровни, че се наложило да го приемат в болница по спешност.

Съдебният лекар избухва в смях.

Наоколо има шест маси от неръждаема стомана с бели дървени подпорки за главата на мъртъвците и с улеи, по които се стичат телесните течности. Четири от масите са заети от пъхнати в найлонови чували тела, на които се виждат само ходилата с етикети, завързани за палеца.