Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Люкрес отбелязва, че Джордано гледа гърдите й и припряно закопчава блузата си.
Раздразнен, Изидор сменя темата.
— Смятате ли, че Финшер е вземал наркотици?
— Мина ми през ума. Наркотиците се натрупват в мазнините и могат да престоят дълго там.
Съдебният лекар показва картина на одрано тяло, закачена над мивката. Виждат се ясно очертани мускулите, костите, ставите, местата на натрупване на мазнини в човешкия организъм.
— Знаете ли, способни сме да открием някои вещества, като например арсеника, желязото и оловото, десетки години след като са били приети от организма в минимални дози.
— Искате да кажете, че мазнините са на пластове, също както пластовете при археологическите разкопки? — чуди се Изидор.
— Точно така. Всичко, което сме погълнали във времето, се трупа там в строга последователност. При Финшер потърсих следи от наркотици в мазнините. Никакъв наркотик, никакви лекарства, никакво подозрително химическо вещество.
Люкрес бурно показва радостта си.
— Което означава, че човек може да „умре от любов“…
— О, да, сигурно. Също както някои хора могат да умрат от мъка. Властта на ума е безкрайна. И ако искате моето мнение, тази смърт не е само физическа, тя е най-вече психологическа.
Изидор разглежда хладилните камери, наредени по азбучен ред, и посочва тази с буквата „Ф“.
— Може ли да видим тялото на Финшер?
Професор Джордано клати глава.
— Нямате късмет, приключих аутопсията сутринта и преди по-малко от три четвърти час го отнесоха, за да го предадат на семейството.
Въздъхва и продължава:
— Този мъж наистина е успял да се оттегли красиво. Първо става световен шампион по шахмат, после умира от любов в прегръдките на една от най-красивите жени на планетата. Някои хора са си късметлии… Да не говорим за професионалната реализация.
— Той къде работеше?
— В болницата „Света Маргарита“, на един от Леринските острови. Под негово ръководство тя се превърна в една от най-големите психиатрични клиники в Европа. Не го споделяйте с никого, но самият аз се лекувах там от депресия.
Изидор повдига вежди.
— Работех прекалено и не издържах на натоварването.
Съдебният лекар още по-настойчиво впива поглед в изумруденозелените очи на журналистката.
— Е, такова е времето, в което живеем. Според последните проучвания на СЗО половината население в цивилизованите страни се нуждае от психологическа помощ, Франция е страната, в която всеки жител употребява най-големи количества приспивателни и успокоителни. Колкото е по-интелигентен човек, толкова е по-крехък. Ще се учудите, ако ви кажа колко много западни политически лидери са преминали през психиатричните болници. Самият аз съм запазил приятни спомени от престоя си в „Света Маргарита“. Там човек е сред природата, на брега на морето. Гледката действа успокояващо. Има много зеленина, храсти, цветя.
16.
— Господинмартенгосподинмартенчувателиме?
След като преминаха през ушната мида, през външното ухо, звуците се натъкнаха на ушната кал — мазна, жълтеникава, восъчна маса, предназначена да предпазва и да поддържа еластичността на тъпанчето. Вълна̀та заобиколи преградата и удари тъпанчето, което завибрира.
Зад тъпанчето — пълна с въздух кухина, в която има три костици. Първата, наречена „чукче“, прикачена към тъпанчето, предаде движението. То докосна втората костица — „наковалнята“, която на свой ред задвижи третата костица, наречена заради формата си „стреме“. Тези три костици усилиха прекалено ниския глас на лекаря.
След това вълната премина във вътрешното ухо, стигна до кохлеята — орган във формата на охлюв, съставен от петнайсет хиляди ресничести клетки, истинските звукови рецептори. После вълната бе преобразувана в електрически сигнал, който се изкачи по слуховия нерв до намотката на Хешл. Там се намираше речникът, който придаваше смисъл на всеки звук.
— Господин Мартен (това съм аз), господин Мартен (настоява, тъй като се опасява, че няма да го чуя), чувате ли ме? (Очаква моя отговор. Какво да правя? Не мога НИЩО ДА НАПРАВЯ!)
Жално примигна.
— Събудихте ли се? Добър ден. Аз съм доктор Самюел Финшер. Аз ще се грижа за вас. Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че оцеляхте след катастрофата. Имайки предвид силата на удара, това е истинско чудо. Лошата новина е, че мозъчният ви ствол е сериозно наранен. В момента имате това, което ние, лекарите, наричаме LIS — Locked-In-Syndrome2. Мозъкът ви продължава да работи, но останалата част от периферната нервна система не отговаря.
2
Парализа на всички мускули на тялото с изключение на тези, които контролират движението на очите. — Б.р.