Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
На партера са разположени една след друга траурни зали, в които семействата отдават последна почит на своите покойници, гримирани и с опъната кожа благодарение на формалина и на различните смоли.
За да стигнат до подземието, пригодено за съдебномедицинска лаборатория, Изидор Каценберг и Люкрес Немрод преминават през тесен коридор, пазен от портиер антилец с прическа от множество дълги плитчици, потънал в четене на „Ромео и Жулиета“.
— Добър ден, ние сме журналисти и искаме да се срещнем със съдебния лекар, отговарящ за случая Финшер.
Минава известно време, преди портиерът да ги удостои с поглед. Трагедията, сполетяла в онази далечна епоха любовниците от Верона, както и техните родители, роднини и приятели очевидно дълбоко го вълнува. С тъжно изражение той най-после се решава да отвори прозорчето, което го предпазва от натрапници.
— Съжалявам, заповедта е безпрекословна: никой не може да влиза в лабораторията освен следователите.
Портиерът антилец затваря прозорчето и отново потъва в четене, тъкмо когато Ромео разкрива любовта си, а Жулиета му разяснява проблемите, които може да си навлече с ограничените й родители.
С небрежен жест Изидор Каценберг изважда банкнота от петдесет евро и я залепва на прозорчето.
— Дали това е достатъчно, за да ви мотивира? — осмелява се той.
Интересът към Ромео и Жулиета начаса отбелязва лек спад.
Прозорчето отново се отваря и една пъргава ръка се подава, за да грабне парите. В този момент Изидор се обръща към съучастничката си.
— Отбележете, Люкрес, четвъртата мотивация: парите.
Тя вади бележника и записва.
— Шт, някой може да чуе — разтревожено заявява портиерът.
И хваща банкнотата, но Изидор не я пуска.
— Какво ще направите с тези пари? — пита той.
— Пуснете, ще я скъсате!
Двамата мъже стискат банкнотата и я дърпат, всеки към себе си.
— Що за въпрос! Какво ви интересува?
Изидор не пуска.
— Ами… откъде да знам. Ще си купя книги. Плочи. Видеокасети — отговаря портиерът.
— Как да наречем тази четвърта потребност? — пита на висок глас Люкрес, развеселена от ситуацията и от смущението на портиера.
— Да кажем — потребността от удобства. Едно: премахване на болката; две: премахване на страха; три: задоволяване на потребностите, свързани с оцеляването; четири: задоволяване на потребностите от удобства.
Портиерът дърпа по-силно банкнотата и най-сетне я пъха в джоба си. В желанието си да се освободи от двамата шумни герои, той натиска копчето и голямата остъклена врата се отваря със съскане.
14.
Жан-Луи Мартен се събуди доволен, че е жив. Доволен бе също така, че нищо не го боли.
Видя, че е в болнична стая и си каза, че вероятно има някоя и друга контузия. Без да помръдва глава, огледа облеченото си в пижама тяло и установи, че четирите му крайника са налице и че няма нищо шинирано, нито гипсирано. Успокои се, че е „цял“.
Опита се да мръдне ръката си, но тя не се отзова. Опита се да помръдне крак — без резултат. Поиска да извика, но не можеше да отвори уста. Нищо не действаше.
Когато осъзна състоянието си, Жан-Луи Мартен изпита ужас.
Единствените неща, които можеше да прави, бяха да вижда, при това само с едното око, и да чува с едното ухо.
15.
Мирис на селитра. Моргата е в мазето. Сиви коридори. Най-после стигат до правилната врата. Чукат. Никакъв отговор. Влизат. Един едър мъж, зает да слага някаква епруветка в центрофугата, стои с гръб към тях.
— Идваме по случая Финшер…
— Кой ви пусна да влезете? Аха, сигурно портиерът. Този път ще му кажа няколко приказки! Всеки, който разполага и с най-малката власт, злоупотребява с нея, за да блесне.
— Ние сме журналисти.
Мъжът се обръща. Черна чуплива коса, малки бифокални очила, изглежда добре. На джоба на престилката му е избродиран надпис: „проф. Джордано“. Оглежда ги неприязнено.
— Вече казах всичко на криминалната полиция. Обърнете се направо към тях.
След това, без да очаква отговор, си взема обратно епруветката, излиза от кабинета и изчезва в някаква друга стая.
— Трябва да открием неговата мотивация — шепне Изидор. — Оставете на мен.
Професор Джордано се връща и им подхвърля с леден тон:
— Още ли сте тук?