Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

На следващия ден тръгнах да обикалям града, но дюкяните бяха затворени, а пекарните — изоставени. Никой не смееше да припари до Лондон, за да донесе храна. По улиците се срещаха и други хора, някои от които доста по-гладни и озверели от мен. И така, за известно време аз останах в къщата на Куиксилвър, отчаяно търсейки изход от ситуацията. За връщане в Ипсуич и дума не можеше да става, тъй като нямах нито ботуши, нито кон. Въпреки това си признавам, че отидох до Бишъпсгейт, но за съжаление, заварих портата залостена и завардена. Големците, които бяха избягали от Лондон, явно не бяха искали обикновените граждани да последват примера им и така да пренесат заразата и в провинцията. И така, аз бях принуден да остана в града и временно се подслоних в една изоставена къща близо до августинския манастир край Брод Стрийт. Мислех си, че там съм в безопасност, но не щеш ли, някаква банда разбойници ме нападна и ми взе жакета. На следващата сутрин се събудих премръзнал и схванат и се присъединих към останалите просяци пред манастира, даващи мило и драго за парче хляб и канче прясна вода.

После продължих да обикалям наоколо — преживяване, по време на което имах чувството, че се спускам в самия ад. Заразата беше обхванала още по-голяма част от Лондон и вече цели улици бяха затворени. Къщите с изрисувани върху им червени кръстове се редяха и от двете ми страни. По някое време се опитах да застана пред една църква, за да прося, но група войници, въоръжени до зъби, тутакси ме прогониха. Каруците, превозващи трупове, обикаляха наоколо и докато те се друсаха по калдъръма, от грамадните купчини с мъртъвци току щръкваше по някой крак или ръка и на човек му се струваше, че сиво-белите тела са оживели. Камарите с боклук също растяха и на всяка улица горяха огньове, изпълвайки града със зловонен дим. Нощем по пресечките пробягваха тъмни фигури, въоръжени с ножове и ками, готови да се сбият и за най-незначителната вещ. От време на време управниците, които бяха останали в Лондон, се опитваха да наложат някакъв ред и пращаха из града войници. Разбира се, хаосът се възстановяваше веднага щом те си отидеха.