Аферата „Зелда“

— Сложи навсякъде само запетайки или точки. И направи текста малко по-груб — нареди Трой. — Образите ти все още са прекалено изпипани: мисли клиширано, скъпа, избягвай оригинални метафори. Повече клишета и не толкова много дълги думи. А после ми го изпрати отново и ще го разпратя на всички издатели.

— На всички издатели ли? — запита тя. — Не само на „Пенсхърст“?

— Категорично не! — заяви той. — Ще ги накараме да се бият за този ръкопис. Всички ще искат да го купят. Ще трябва да организираме наддаване.

Филип подаде глава през вратата на кабинета.

— Не е ли време за обяд? — попита той.

Изобел трепна и наклони глава така, че да закрие гледката към екрана.

Филип видя, че тя говори по телефона.

— Кой е?

Тя покри с ръка микрофона на слушалката и прошепна:

— Трой. Само минутка.

— Не може ли да се обади пак?

Изобел кимна.

— Само още минутка.

Филип почака за миг, и когато тя не затвори телефона, изцъка леко от раздразнение, посочи ръчния си часовник и излезе от стаята, като затвори рязко вратата след себе си.

— Наддаване ли? — прошепна Изобел в слушалката.

— Безопасно ли е да говорим?

— Да, ако стане бързо.

Трой, на цели мили от нея в Лондон, снижи глас, сякаш за да опази тайната:

— Ще разпратя трите тави и резюме на всички големи лондонски издатели. Те ще го прочетат, а после ще наддават. Ще им дадем начална цена и ще приемаме оферти по телефона. Ще оставим това да продължи един ден — не по-дълго. В края на деня този, който е предложил най-висока цена, получава книгата.

— Но откъде ще знаят каква цена да предложат? Откъде ще знаят стойността на книгата?

— Това е най-хубавото от всичко! Няма да знаят. Защото никой не познава Зелда Виър, така че не могат да посочат цена въз основа на предишните й продажби. Тя е неясна величина. Трябва да рискуват. Но когато разберат, че и други участват и правят оферти, останалите също ще постъпят така. Моята работа е да вдигна шум, да ги развълнувам.

Изобел затвори отново очи и още веднъж си представи топлите води на отопления басейн и чистите бели плочки.

— А моята работа — да напиша романа.

— И да опростиш пунктуацията — посъветва я Трой. — Колко време има, докато приключиш?

Изобел погледна екрана. Това беше едва втората жертва на Чарити, тя трябваше да си отмъсти на още двама души, а после да срещне предводителя им и да се влюби в него.

— Сигурно два месеца — каза тя. — Не виждам как бих се справила по-бързо.

— Идеално — каза Трой. — Веднага ще се заема с рекламата.