Лейди Полунощ [bg]

- Предполагам, би трябвало да съм поласкана, че се учудваш - добави Ема.

- Не знам какво да кажа. - Кристина сложи ръка на сърцето си. - Има неща, които се казват обикновено в подобни ситуации. Ако беше всеки друг, освен Джулиън, сега щях да те уверявам какъв щастливец е, че някой толкова храбър и умен като теб е влюбен в него. Бих планирала заедно с теб как да накараме едно толкова глупаво момче да осъзнае нещо толкова очевидно. Само че става дума за Джулиън и то е незаконно, и ти не бива да правиш нищо повече, Ема. Обещай ми.

- Той не ме желае по този начин. Така че то няма значение. Просто... - Тя не довърши. Не знаеше какво повече да каже, нито как да го изрече. За нея никога нямаше да има друг Джулиън.

„Недей да мислиш така. Само защото не можеш да си представиш как обикваш другиго, не означава, че то няма да се случи." Ала този път мекият вътрешен глас на баща й не й вдъхна увереност.

- Просто не разбирам защо да е незаконно - довърши, макар че не това бе възнамерявала да каже. - Няма никакъв смисъл. С Джулиън от години правим всичко заедно, живеем и замалко не умряхме един за друг. Как би могло да има някой по-добър за мен от него? Някой по-добър... - Тя отново млъкна.

- Ема, моля те, недей да мислиш по този начин. Няма значение защо е незаконно. Има значение единствено, че е.

- Лошият закон не е никакъв закон - възрази Ема и като зави рязко, се качи на булевард „Пико". Той минаваше през почти целия Лос Анджелис и понякога бе елегантен, друг път - съмнителен, понякога - опасен, друг път - изоставен и дори - индустриален. В тази част, между магистралата и океана, той беше пълен с малки заведения и ресторанти.

- Това мото не е послужило добре на семейство Блекторн - промълви Кристина и Ема тъкмо се канеше да я попита какво има предвид, когато тя се изпъна в седалката. -Ето го - заяви и посочи. - Стърлинг е тук. Току-що го видях да влиза в онази сграда.

От южната част на булеварда имаше ниска кафява сграда без прозорци, с една-единствена врата и знак, на който пишеше: