Лейди Полунощ [bg]

- Ема. - Кристина се бе изправила, приковала поглед в мъжа в черно. - Нека първо разберем кой е.

Ема сграбчи качулката му със свободната си ръка и я дръпна, разкривайки...

Момче. Не мъж, помисли си тя слисано, а определено момче, навярно само с година по-голямо от нея, с разчорлена тъмна коса. Беше стиснало челюст, а черните му очи хвърляха гневни искри.

Кристина ахна.

- Dios mío, ¡no puedo creer que eres tú!27

- Какво? - попита Ема, местейки поглед между момчето и Кристина. - Какво става?

- Ема. - Кристина изглеждаше потресена, сякаш някой бе изкарал въздуха от гърдите й. - Това е Диего. Диего Росио Росалес, запознай се с Ема Карстерс.

* * *

Въздухът извън Института беше свеж и ободряващ, пропит с дъх на калифорнийски пелин и сол. Ниската песен на цикадите приглуши звука, с който Даяна затръшна вратата на пикапа. Тя го заобиколи и спря, видяла Джулиън да седи на стъпалата.

- Джулс. Какво правиш тук?

- Бих могъл да те попитам същото - отвърна той. - Отиваш ли някъде? Отново?

Даяна прибра косата зад ушите си, ала няколко къдрици й се изплъзнаха, уловени от усилващия се вятър. Носеше тъмни дрехи, не бойно облекло, а черни дънки, както и ръкавици и ботуши.

- Трябва да вървя.

Джулиън слезе едно стъпало надолу.

- Колко дълго ще отсъстваш?

- Не знам.

- Значи, да не разчитаме на теб. - Тежестта в гърдите на Джулиън му се струваше повече, отколкото бе в състояние да понесе. Искаше му се да избухне, да изрита нещо. Искаше Ема, за да поговори с нея и тя да му вдъхне увереност. Само че не можеше да мисли за Ема.

- Ако щеш, вярвай - заяви Даяна, - но правя най-доброто за вас.

Джулиън сведе очи към ръцете си. Гривната от морско стъкло проблясваше около китката му. Спомни си как блещукаше под водата предишната нощ, докато плуваше към Ема.

- Какво искаш да им кажа? Ако ме попитат къде си.

- Измисли нещо - отвърна Даяна. - Бива те в това.

В гърдите му се надигна гняв - ако беше добър лъжец, то бе, защото никога не бе имал друг избор.

- Знам някои неща за теб - каза той. - Знам, че си заминала за годината си в чужбина, отишла си в Тайланд и си се върнала едва когато баща ти е починал.

Даяна застина с ръка върху вратата на пикапа.

- Да не би да си ме разследвал, Джулиън?

- Знам някои неща, защото се налага да ги знам. Трябва да бъда внимателен.

Даяна отвори вратата.

- Дойдох тук - тихо каза тя, - знаейки, че не е добра идея. Знаейки, че да се привържа към вас, означава да се свържа със съдба извън моя контрол. Направих го, защото видях колко много държите един на друг, ти и братята и сестрите ти, и то означаваше нещо за мен. Опитай се да го повярваш, Джулиън.

- Знам, че си наясно с отношенията между братя и сестри - каза Джулиън. - Някога самата ти си имала брат. Той е загинал в Тайланд и ти никога не говориш за него.

Даяна се качи в колата и затръшна вратата, ала прозорецът остана отворен.

- Не ти дължа никакви отговори, Джулиън. Ще се върна възможно най-скоро.