Лейди Полунощ [bg]

- Нито пък Кристина - добави той. - Никога не бих открил връзката, ако Кристина не си беше дала сметка, че е въпрос на превод.

Кристина се изчерви.

- Е, какво казва третият ред, Тиберий?

Тай отмести ръката на Ливи и изрецитира:

Първо пламък, след него - порой и вода,

а накрая - на Блекторн кръвта.

Ако искаш миналото да забравиш...

- Това е всичко, което имаме засега - довърши той.

- „На Блекторн кръвта"? - повтори Даяна, която се беше покачила на една стълба, за да свали някаква книга за Тави.

Ема се намръщи.

- Това никак не ми харесва.

- Няма никакви признаци за традиционна кръвна магия - отбеляза Джулиън. - Върху никое от телата не са открити нужните рани или порязвания.

- Аз пък се чудя за споменаването на миналото - каза Марк. - В царството на феите в подобни стихове нерядко е заключено заклинание... като баладата за „Томас Стихотвореца". Тя е едновременно разказ и указания как да освободиш някого от царството на феите.

За миг лицето на Даяна замръзна, сякаш изведнъж бе осъзнала или си бе спомнила нещо.

- Даяна? - повика я Джулиън. - Добре ли си?

- Да. - Тя слезе от стълбата и изтупа дрехите си от прахта. - Трябва да се обадя по телефона.

- На кого? - попита Джулиън, ала тя само поклати глава и косата й докосна раменете й.

- Няма да се бавя - обеща и излезе от библиотеката.

- Но какво означава? - попита Ема, без да се обръща към никого по-специално. - „Накрая на Блекторн кръвта"... какво?

- И ако е елфическо стихче, те не би ли трябвало да знаят как продължава? - обади се Дру от ъгъла, където се занимаваше с Тави. - Елфите, искам да кажа. Нали уж са на наша страна във всичко това.

- Изпратих съобщение - отвърна Марк сдържано. - Но аз съм чувал само тези два стиха.

- Най-важното е, че по някакъв начин тази ситуация -убийствата, телата, Последователите - е свързана с това семейство. - Джулиън се огледа наоколо. - По някакъв начин, всичко това е свързано с нас. С рода Блекторн.

- Това би обяснило защо всичко се случва в Лос Анджелис - добави Марк. - Домът ни е тук.

Ема видя как изражението на Джулиън се смени за миг и разбра какво става в главата му: Марк бе говорил за Лос Анджелис като място, където те всички живееха, не място, където живееха всички, освен него. Беше го нарекъл дом.

Изведнъж се разнесе силно бръмчене. Картата на Лос Анджелис на масата бе започнала да вибрира, малка червена точица се движеше върху нея.

- Стърлинг е напуснал къщата си. - Кристина посегна към картата.

- Белинда Бел каза, че разполага с два дни - напомни Джулиън. - Това би могло да означава, че ловът ще започне утре, а би могло да означава и тази вечер, в зависимост от това, как броят. Така или иначе, не можем да разчитаме само на догадките си.