Лейди Полунощ [bg]

- Съжалявам - отвърна тя и наистина го мислеше. Убедеността й от предишната вечер, увереността, че постъпва правилно, като отива при средоточието, се беше изпарила. Сега се чувстваше изтощена и не по-близо до отговора отпреди. - Получих съобщението и просто отидох... не исках да чакам. И моля те, не се сърди на Джулиън. Той не беше с мен. Откри ме по-късно.

- Откри те? - Даяна изглеждаше озадачена. - Къде те откри?

- На брега. В пещерата има врати... нещо като Портали... и един от тях отвежда право в океана.

Изражението на Даяна стана наистина загрижено.

- Озовала си се във водата? Но ти ненавиждаш океана. Как...

- Джулиън дойде и ме измъкна - обясни Ема. - Почувствал ужаса ми във водата. Нали сме парабатай. - Тя хвърли поглед към Джулиън, чиито очи бяха ясни и открити. Вдъхващи доверие. Не спотаяващи нищо. - Отне ни доста време да се върнем.

- Е, това, че си се натъкнала на морска вода, е интересно. - Даяна се плъзна от капака на колата. - Предполагам, че е същата вода, намерена върху телата.

- Как прибра колата? - попита Ема, докато се отправяха нагоре по стъпалата.

- Естествено, това, което искаш да кажеш всъщност, е: „Благодаря ти, Даяна, че прибра колата" - отвърна Даяна, докато влизаха в Института, и изгледа критично мокрите им, изцапани с пясък дрехи, драскотините по кожата им и разчорлените им коси. - Защо не събера всички в библиотеката? Крайно време е да обменим малко информация.

Джулиън се прокашля.

- Защо толкова късно?

Даяна и Ема го погледнаха озадачено.

- Толкова късно какво? - попита Даяна най-сетне.

- Защо си получила съобщението за средоточието едва тази сутрин? Моят телефон беше останал без батерия, което бе глупаво от моя страна, но... каква е причината ти да не го получиш?

- Нищо, което да те засяга - отвърна Даяна рязко. - Вървете да се изкъпете. Разбирам, че разполагате с важна информация, но докато не измиете този пясък от себе си, не мога да се съсредоточа върху нищо, освен върху това, колко ли ви сърби навсякъде.