Махалото на Фуко

Но вчера ти ми я предложи и си помислих, че ми се предлагаш по свой начин, и пуших, като се уповавах на теб. Танцувахме притиснати, както вече отдавна не се танцува, и то — какъв срам! — докато свиреше Четвъртата на Малер. Усещах се така, сякаш притискам към себе си древно същество с нежно и сбръчкано лице на стара коза, змия, която се извиваше, излизайки от вътрешностите ми, и те обожавах като древна и всеобща прародителка. Навярно съм продължавал да танцувам, притиснат към тялото ти, но усещах също, че ти се възземаш, превръщайки се в злато, че отваряш заключени врати, че преместваш предмети отдалеч. Прониквах в твоето тъмно лоно, Megale Apophasis. Затворничка на ангелите.

Може би съм търсил теб? Може би съм тук, за да те чакам винаги? Дали всеки път, когато съм те губел, не е било, защото не съм те разпознавал? Или всеки път съм те губел, защото съм те разпознавал, но не съм се осмелявал? А може би всеки път съм те губел, защото, разпознавайки те, съм знаел, че трябва да те загубя? Но къде, по дяволите, отиде снощи? Тази сутрин се събудих със страшно главоболие.