Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Признавам, че не изглежда убедително, каза Белбо. Но къде точно на Балканите са ги чакали тези попеликани?
— Според мен естествените наследници на павликяните са българските богомили, но Тамплиерите от Провенс не са могли да знаят, че няколко години по-късно България ще е завладяна от турците и ще остане под тяхно владичество в продължение на пет века.
— Значи може да се смята, че Планът се прекратява при преминаването от германците към българите. Кога е станало?
— През 1824 година, обади се Диоталеви.
— Извинявай, но защо?
Диоталеви бързо начерта една диаграма.
ПОРТУГАЛИЯ АНГЛИЯ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ БЪЛГАРИЯ ЙЕРУСАЛИМ
1344 1464 1584 1704 1824 1944
— През 1344 година първите Велики Майстори от всяка група се установяват в шестте указани места. В продължение на сто и двадесет години във всяка група се изреждат шестима Велики Майстори и през 1464 шестият Майстор от Томар се среща с шестия Майстор от английската група. През 1584 дванадесетият английски Майстор се среща с дванадесетия френски Майстор. Веригата продължава със същия ритъм и ако срещата с павликяните пропада, то тя пропада през 1824 година.
— Да предположим, че пропада, казах. Но не разбирам защо тези мъдри хора, след като са разполагали с четири шести от крайното послание, не са успели да го възстановят. Или защо, след като се е провалила срещата с българите, не са влезли в контакт със следващото ядро.
— Казобон, спря ме Белбо, нима смятате, че законодателите от Провенс са били глупаци? Ако са искали тайната да си остане скрита за шестстотин години, нима е нямало да вземат всички предпазни мерки? Всеки Майстор от едно ядро е знаел къде да намери Майстора от следващото ядро, но не и къде да намери другите, и никой от другите не е знаел къде да намери Майсторите от предхождащите ядра. Достатъчно е било германците да са изпуснали българите и вече не са знаели къде да намерят йерусалимците, докато йерусалимците не са знаели къде се намират нито едни от останалите. А когато се възстановява едно послание по непълни фрагменти, всичко зависи от това как тези фрагменти са били разпределени. Явно не по логичен начин. Достатъчно е да липсва само една част и посланието е неразбираемо, а пък този, който притежава липсващата част, не знае изобщо какво да прави с нея.
— Представете си, каза Диоталеви, ако срещата не се е състояла, значи Европа днес е сцена за един тайнствен балет между групи, които се търсят и не се намират, и всяка знае, че е необходимо нещо съвсем малко, за да стане господар на света. Как се казваше вашият препаратор, Казобон? Може би заговорът съществува наистина и историята е резултат само на тази битка за възстановяване на изгубеното послание. Ние не ги виждаме, но те, невидими, действуват около нас.
И на мен, и на Белбо, естествено, ни дойде една и съща мисъл и ние заговорихме едновременно, но малко не ни достигаше, за да намерим правилната връзка. Все пак бяхме разбрали, че поне две от указанията в посланието, споменаването на тридесет и шестимата невидими, разделени на шест групи, и периодът от сто и двадесет години, се явяваха и при Розенкройцерите.
— В края на краищата са били германци, заключих. Ще прочета розенкройцерските манифести.
— Но нали ги обявихте за фалшиви? — запита Белбо.
— Какво от това? Ние също правим фалшификат.
— Вярно, каза. Бях забравил.
69
Тези жени се превърнаха в самия Дявол: оглупели, подплашени, смели само в изключителни мигове, непрекъснато кървящи и сълзящи, любвеобилни, с ръце, които не зачитат законите… Пфу! Пфу! Те не струват нищо, направени са от една изкривена кост, от едно ребро, от една неясна вътрешност… Те целуват змията…