Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Каква гадост, обади се Диоталеви, мед и пипер!
— И така, това са месалианите, които някои наричат стратиотици или фибионити, други пък барбелити, съставени от наасеани и фемионити. Но за други църковни отци барбелитите били закъснели гностици и следователно дуалисти, кланяли се на Великата Майка Барбела, а техните посветени наричали борборианите илицисти, тоест синове на материята, различаващи се от психистите, които били малко по-високопоставени, и от пневматиците, които пък били направо аристократите, „Ротари клъб“ на цялата тази пасмина. Но може би стратиотиците са били само илицисти на митраистите.
— Не е ли малко объркано? — запита Белбо.
— Може би. Никой от тия хора не е оставил документи. Единствените неща, които знаем за тях, произлизат от клюките на техните врагове. Но това не е важно. Общо взето, така става ясно каква бърканица по онова време са представлявали вярванията на Средния изток. И също така става ясно откъде идват павликяните. Те пък са последователи на някой си Павел от Самосата270, към когото се присъединяват иконоборците, прогонени от Албания. От осми век нататък тези павликяни бързо се разрастват, от секта стават общество, от общество — войнство, от войнство — политическа власт и императорите на Византия започват да се тревожат и да изпращат срещу тях имперските войски. Разпростират се чак до границите на арабския свят, плъзват към Ефрат, нахлуват във византийска територия чак до Черно море. Настаняват колониите си едва ли не навсякъде и ги намираме вече през XVII век, когато са покръстени от йезуитите, а и днес съществуват под някаква форма на Балканите и по-надолу. Но в какво вярват павликяните? В Бог, единен и троичен, само че демиургът се е заинатил да създаде света и всички ние виждаме резултата. Отхвърлят Стария Завет, отричат тайнствата, презират кръста и не почитат Светата Дева, защото Христос се бил въплътил направо в небето и минал през Мария като през тръба. Богомилите, които отчасти се вдъхновявали от тях, ще кажат, че Христос е минал през Мария, влизайки в едното й ухо и излизайки от другото, без тя дори да забележи това. Обвиняват ги дори, че се покланяли на слънцето и на дявола и че смесвали евхаристичния хляб и виното с младенческа кръв.
— Както и другите.
— Били са времена, когато за един еретик било велико мъчение да отиде на църква. Все едно да станеш мюсюлманин. Но такива са били. И ви го казвам, защото еретиците дуалисти се разпространили и в Италия, и в Прованс, и за да се знае, че са били като павликяните, наричали ги попеликанти, попеликани, публикани, популикани, които gallice etiam dicuntur ab aliquis popelicants271!
— Дойдохме си на думата.
— Да. През девети век павликяните продължават да влудяват византийските императори, докато най-сетне император Василий се заклева, че ще залови техния началник, Хризохир, който бил нахлул в църквата „Свети Йоан Богослов“ в Ефес272 и напоил конете си от светите съдове…
— Безбожникът му с безбожник, изкоментира Белбо.
— Чудесни момчета! — допълни Диоталеви.
— Не са го правели от лошотия, каза Белбо. Било е въпрос на вяра. Карайте нататък, Казобон, че нашият Диоталеви не разбира теологичните тънкости, той е един мръсен богоубиец273.
— И накрая: кръстоносците се срещат с павликяните. Срещат се близо до Антиохия по време на първия поход, когато се сражават с арабите, и това става по време на обсадата на Константинопол, където павликянската общност на Филипополис се мъчи да спечели града за българския цар Йоаница274, за да направи напук на французите, и това го казва Вилардуен275. Ето го възела, в който участвуват Тамплиерите, и нашата загадка е решена. Легендата представя нещата така, сякаш Тамплиерите се вдъхновявали от катарите, но всъщност Тамплиерите вдъхновявали катарите. Срещнали се с павликяните по време на кръстоносните походи и установили с тях тайнствени отношения, каквито били установили с мистиците и с мюсюлманските еретици. От друга страна, трябва да проследим пътя на Указанията. Не може да не минава през Балканите.
— Защо?
— Защото ми се струва безспорно, че шестата среща е била определена за Йерусалим. Посланието казва, че трябва да се отиде при камъка. А къде има камък, който днес мюсюлманите почитат и който, ако трябва да го видим, сме длъжни да си свалим обувките? Именно в центъра на Омаровата джамия в Йерусалим, където навремето се е намирал Храмът на Тамплиерите. Не зная кой е трябвало да чака в Йерусалим, може би едно ядро оцелели и преоблечени Тамплиери или пък кабалисти, свързани с португалците, но е сигурно, че за да се стигне до Йерусалим, когато се тръгва от Германия, най-логичният път е този през Балканите, и там е чакало петото ядро, ядрото на павликяните. Виждате как планът вече става стегнат и ясен.
270
Павел от Самосата — еретик от III в., епископ на Антиохия от 260 до 268 г., когато по време на събор бил свален.
271
Gallice etiam… (лат.) — На езика на галите се наричат още popelicants.
272
Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Ефес — един от най-значителните християнски паметници; построена през IV в., тя е открита при разкопки през 20-те години на нашия век.
273
Богоубиец — прозвище, давано на евреите от християните след разпъването на кръст на Иисус Христос.
274
Йоаница — така в някои източници наричат цар Калоян.
275
Жофроа дьо Вилардуен (1150–1213) — френски хроникьор, един от водачите на IV кръстоносен поход.