Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
Естествено, казах си, когато се прибрах вкъщи, става дума не да открия тайната на Тамплиерите, а да я възпроизведа.
Белбо не изглеждаше очарован от идеята да се връщаме към документа, който ни бе оставил полковникът, и с неохота го потърси в едно от по-долните чекмеджета. Отбелязах обаче, че го е запазил. Двамата заедно прочетохме отново посланието от Провенс. След толкова години.
Започваше с шифрованата фраза, разгадана по Тритемий: „Тридесет и шестте невидими раздели на шест групи“. И след това:
а 1а … Saint Jean
36 p charrete de fein
6…entiers avec saiel
p… les blancs mantlax
r… s… chevaliers de Prulns pour la … j.nc.
6 fols 6 en 6 places
chascune fols 20 a… 120 a…
iceste est l’ordonatlon
al donjon li premiers
it li secunz joste iceus qui … pans
it al refuge
it a Nostre Dame de l’autre part de l’iau
it a l’ostel des popellcans
it a la plerre
3 fols 6 avant la feste … la Grant Pute.
— Тридесет и шест години след каруцата със сено, през нощта на Свети Йоан в 1344 година, шест запечатани послания от рицарите с бели плащове, релапси от Провенс, за отмъщение. Шест пъти на шест места, всеки път по 20 години, общо сто и двадесет, това е Планът. Първите в замъка, после отново при тези, които са изяли хляба, отново в укритието при нашата Майка отвъд реката, отново в замъка на попеликантите и отново на Камъка. Виждате ли, през 1344 година посланието казва, че първите трябва да отидат в Замъка. И наистина, Рицарите се настаняват в Томар през 1357. Сега да си зададем въпроса къде трябва да отидат пратениците от второто ядро. Хайде, да си представим, че сме Тамплиери, които бягат, къде ще отидем да установим второто ядро?
— Е… Ако е вярно, че онези с каруцата са избягали в Шотландия… Защо обаче тъкмо в Шотландия трябва да са яли хляба?
Бях станал шампион по асоциативните вериги. Достатъчна ми беше някаква начална точка. Шотландия, Хайландз267, друидски ритуали, нощта на празника на Свети Йоан, най-дългият ден, огньове на Свети Йоан, „Златната клонка“… Ето я следата, макар твърде крехка. Бях чел за огньовете на Свети Йоан в „Златната клонка“ на Фрейзър.
Обадих се на Лия:
— Направи ми една услуга, моля ти се. Вземи „Златната клонка“ и виж какво пише за огньовете на Свети Йоан.
В тия неща Лия беше ненадмината. Веднага намери главата.
— Какво точно искаш? Това е много древен ритуал, практикуван в почти всички страни на Европа. Възхвалява се моментът, в който слънцето е най-високо по пътя си, свети Йоан е бил добавен заради християнството.
— Ядат ли хляб в Шотландия?
— Чакай да погледна… Май че не… Да, ето, хляб се яде не на Свети Йоан, а през нощта срещу първи май, нощта на огньовете на Белтей, празник от друидски произход, предимно в шотландската област Хайландз…
— Чудесно! А защо ядат хляб?
— Замесват питка от жито и овес и я опичат на жарта… След това идва ритуалът, който напомня древните жертвоприношения на хора… Това са погачи, които се наричат bannock…
— Как? Кажи ми го по букви!
Прочете ми го, аз й благодарих, казах й, че е моята Беатриче, моята добра фея и други нежни неща. Помъчих се да си спомня дипломната си работа. Тайното ядро според легендата тръгва от Шотландия по времето на крал Робърт Брюс268 и Тамплиерите помагат на краля да победи в битката за Банокбърн. За да им се отблагодари, кралят им създава нов орден — Рицари на Свети Ендрю Шотландски.
Извадих от един шкаф големия английски речник и потърсих: bannock на средновековен английски (bannuc на древносаксонски, bannach на галски) — тестено произведение, подобно на питка, от ечемик, овес или друго брашно, което се пече на камък или на скара. Burn е порой. Оставаше само да се преведе, както биха го превели френските Тамплиери, изпращайки послания от Шотландия на своите съотечественици от Провенс, и се получаваше нещо като пороя на питката, на погачата или на хляба. Този, който е изял хляба, беше победителят на хлебния порой и следователно представляваше шотландското ядро, което по онова време вероятно вече се е било разпростряло по всички британски острови. Логично: от Португалия в Англия, това е най-краткият път, а не пътешествие от Полюса до Палестина.
68
Дрехите ти да бъдат снежнобели… Ако е нощем, запали много светлини, докато всичко засияе… Тогава започни да комбинираш няколко букви, или много, размествай ги, подреждай ги, докато сърцето ти се стопли. Внимавай в движението на буквите и в това, което можеш да предизвикаш, размествайки ги. А когато усетиш, че сърцето ти се стопля, когато видиш, че чрез комбинацията на буквите постигаш неща, които никога не си могъл да познаеш сам или с помощта на традицията, когато си готов да приемеш въздействието на божествената сила, която ще проникне в теб, впрегни тогава цялата дълбочина на своята мисъл и си представи как в сърцето ти е Името и неговите Върховни Ангели, тъй, сякаш те са човешки същества, които стоят до теб.
267
Хайландз — Шотландските възвишения.
268
Крал Робърт Брюс (1274–1329) — крал на Шотландия, победил англичаните при Банокбърн в 1314 г.