Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Бяха толкова безинтересни, че малцина ги забелязваха. И тъй като не бе предвидено да се справят със съзнателна намеса в определената им дейност, те останаха в неподвижно състояние, мънкайки тихо.

„Почитаемите мами имат съвсем смътни зачатъци от чувство за хумор или пък то въобще им липсва.“ Знам го, Мурбела, знам го. Но дали посланието ми е стигнало до съзнанието им?

До съзнанието на Дортужла обаче то бе стигнало. Беше се справила с обзелата я паника и наблюдаваше с широка подигравателна усмивка разноликите тукашни антики. Тамалани сякаш не одобряваше ставащото, но в поведението й преобладаваше търпимостта. Суипол бе видимо очарована. Одрейди трябваше буквално да й забрани всякакво участие в обездвижването на устройствата.

Дете, нека аз неутрализирам. Знам какво е приготвено за мен.

Когато се убеди, че е сторила необходимото, Одрейди зае позиция под един от полилеите.

— Там, ела ми на помощ — каза тя.

Тамалани покорно застана пред старшата майка с внимателно изражение на лицето.

— Забелязала ли си, че в съвременните фоайета се наблюдава тенденция към намалена площ?

Запитаната дори не си направи труда да огледа заобикалящата ги обстановка.

— Някога фоайетата бяха големи — каза Одрейди. — С цел да създадат у властимащите усещането за престиж от обширните пространства, а пък останалите да бъдат впечатлени от полагащото им се уважение, разбира се.

Тамалани веднага улови духа на разиграваната от нея пиеска и рече:

— В наше време ставаш важен дори само ако пътуваш.

Одрейди погледна към обездвижените робоси, пръснати по пода на фоайето. Някои продължаваха да мънкат и треперят. Други очакваха спокойно някой или нещо да помогне за възстановяването на реда.

Автоматичното устройство на рецепцията — подобна на фалос тръба от черен пластичен материал с едно блестящо видеооко — излезе иззад гишето и си запроправя път през робосите, докато не застана пред Одрейди.

— Днес е прекалено влажно — заговори то с блудкаво-сантиментален женски глас. — Не знам какво мислят от Метеорологичната служба по въпроса.

Старшата майка се обърна покрай нещото към Тамалани:

— Защо ли им трябва да програмират тези механизми така, че да симулират приятелски настроени човешки същества?

— Противно е — съгласи се другата света майка и силом отмести с рамо автоматичния служител от рецепцията встрани, при което той се завъртя като на ос, за да огледа причинителя на непредвидената намеса. Изглежда видяното го принуди да не прави повече движения.

Внезапно Одрейди си даде сметка, че се бе допряла до една от силите, подхранили Бътлъровия джихад — мотивировката на тълпата.

Мой собствен предразсъдък!

Тя огледа още веднъж механичното същество пред тях. Дали чакаше указания или трябваше да се обърне пряко към него?

Още четири робоса влязоха във фоайето и старшата майка разпозна багажа на групата с нея, разположен върху им.