Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Леглото обаче я доведе почти до шок. Някой бе приел прекалено буквално искането за твърд матрак. Равна повърхност от черен еластичен материал, без възглавница. Никакви постелки и завивки.

Когато го видя, Суипол понечи да протестира, но Одрейди й направи знак да мълчи. Въпреки бин-джезъритските възможности, дори и там понякога удобствата оставаха край пътя. Главното е да бъде свършена необходимата работа! Така гласеше първата и най-важна заповед. Ако старшата майка трябваше да спи известно време на много твърдо легло без завивки, налагаше се да го направи в името на задълженията и отговорностите си. Впрочем бин-джезъритките знаеха как да се пригаждат към подобни маловажни неудобства. Одрейди призова твърдостта си, отчитайки възможностите за следваща умишлена обида, ако се опита да възрази. Нека прибавят и това към неосъзнаваното от тях, та да продължат да си блъскат още по-силно главите.

Потърсиха я, когато се бе заела с оглед на останалите предоставени им жилища, демонстрирайки минимална загриженост и подчертано забавление. Щом старшата майка и спътниците й влязоха в общата всекидневна, от отдушниците на тавана се разнесе писклив глас:

— Върнете се във фоайето, където ще дойде ескорт, за да ви отведе при височайшата почитаема мама.

— Отивам сама — отсече Одрейди и категорично отхвърли възраженията.

Почитаема мама в зелена роба чакаше, седнала на лек стол там, където от коридора се влизаше във фоайето. Лицето й наподобяваше стена на крепост — камък върху камък. Устата приличаше на отвор на шлюз, през който обаче някак си бе преминала прозрачна сламка с движеща се в нея течност, поглъщана от мамата. Пурпурно поточе се изкачваше към устните й. От течността ухаеше на захар. Очите пък бяха същински оръжия, щръкнали над укрепление. Носът — склон за стичане на омразата, бликаща от погледа. Брадичката — слаба. Направо нямаше нужда от вея. Излишна подробност. Нещо, останало от предишна конструкция. Или взето от малко дете. А косата — изкуствено потъмнена до мръснокафяво. Е, също без особено значение. Очите, носът и устата—те бяха важни.