Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Защо вие с Бен трябва да се виждате днес с полковник Левин? — Марси погледна към Корва.
— По някакъв административен въпрос, предполагам — отговори Корва.
— Глупости — каза Марси, след като го изгледа изпитателно.
— Хайде да престанем да ругаем госта си — помоли Тайсън. — Храната може да е безинтересна, но не и събеседниците — обърна се той към Корва.
— Аз наистина обичам пилешка салата.
— О, боже — засмя се невесело Марси, — понякога имам чувството, че постепенно се побъркваме, затворени на това място. — След това попита Корва: — вече три седмици работите по това дело. Какво успяхте да направите, да откриете? Изобщо какво става?
— Ами, говорих с Филип Слоун, изпратих няколко запитвания до районния Федерален съд, изпратих телеграми до Военното министерство, Министерството на правосъдието, Военната прокуратура и Белия дом. Дадох пресконференция и видях снимката си в „Нюзуик“, „Таймс“, „Ю.С.Нюз“ и „Америкън Инвестигейтър“.
Марси се усмихна и се обърна към Тайсън:
— Знаеш ли, че през последните три седмици не съм виждала рубриката на Уили Джоунс?
— Така ли? Може би е в отпуска.
— А свързахте ли се със свидетелите? — продължи Марси да разпитва Корва.
— По-скоро с адвокатите на свидетелите на обвинението. И с Керън Харпър. Тя не беше задължена да ми предостави събраното по време на предварителното следствие, но ми оказа значително съдействие.
— Да, тя оказа голямо съдействие и на Бен. Но какво е препоръчала, според вас?
Корва погледна към Тайсън, след което отвърна на Марси:
— Основавайки се на показанията на двамата свидетели на обвинението, тя вероятно е препоръчала да се даде ход на делото.
— По-нататъшно разследване? Разпитване на свидетели? И още месеци на очакване?
— Опасявам се, че е така.
— Някой да иска едно питие? — обади се Тайсън. — Джин и тоник, навън във вътрешния двор?
— Тук няма вътрешен двор, Бен — изправи се Марси. — И аз нямам нито тоник, нито лимон.
— Ами, обади се в магазина и поръчай да донесат тоник, лимони и вътрешен двор. И да побързат.
— Какво ще кажете за вино на верандата? — предложи Марси.
— Чудесно. — Тайсън се изправи. Той обиколи масата и целуна жена си. — Обедът беше хубав.
— Глупости — потупа го по бузата Марси.
— Аз ще почакам отвън — каза Корва и също стана. Взе сакото си, което бе окачил на облегалката на стола, прекоси хола и излезе през входната врата.
— Вярваш ли му? — попита Марси.
— А ти?
— Срещу, мен не са отправени обвинения в убийство. Отговори на въпроса ми.
Тайсън се замисли за момент преди да проговори.
— Знаеш ли, той има своя по-особена философия за правосъдието. Понякога си мисля, че истината и законосъобразността са някаква протестантска фикс-идея. Господин Корва изповядва един по-субективен поглед върху живота. Той не се интересува от самото престъпление, а от тълкуванието му от гледна точка на закона, от свидетелите на обвинението и от това защо те свидетелстват срещу мен. Слоун винаги цитираше закона и питаше какво всъщност се е случило в болницата. Корва иска да узнае всичко възможно за Бранд и Фарли и се опитва да разбере какво те мислят, че се е случило в болницата. Подходът му е различен.
— Но е разумен — кимна тя. — Особено като се има предвид колко години са изминали оттогава.
— Още при първата ни среща той ме помоли да прочета японската пиеса „Рашомон“ — продължи Тайсън. — Прочетох я. Чувала ли си за нея?
Тя поклати глава отрицателно.
— Тя е за изнасилване и убийство. Представени са четири версии за извършеното престъпление, изложени от четири души по време на процеса. И никой от тях не разказва едно и също нещо. Престъпникът казва, че е убил съпруга, призракът на съпруга твърди, че се е самоубил, жената настоява, че тя е убила мъжа си, а дърварят заявява, че съпругът без да иска сам е паднал върху сабята си. Очевидно поне трима от тях лъжат, може би дори и четиримата. Идеята е, че всеки очевидец на дадено събитие си има своя истина за него, затова никога не може да бъде намерено едно-единствено обективно обяснение за случилото се. — Той мрачно се усмихна. — Ясно е, че в крайна сметка всички, които са били свидетели на станалото в болницата, са преживяли едно и също нещо. Но ако бяха тук, за да дадат показания, вероятно щяха да го преразкажат по различен, напълно субективен начин.
— Значи защитата на Винсънт Корва се основава на една японска пиеса? — кимна Марси.
— Защо пък не? — сви рамене Тайсън. — По-добре от някоя езопова басня, в края на която всеки си получава заслуженото.