Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Джони! Къде е спала полицията на резервата?! Джони вдигна рамене чак до ушите си.
— Слушай, ей, ако си им дал отново да пият, ще те вземат дяволите!
Джони размаха отбранително и двете си ръце, сякаш обвинението полетя към него като хвърлен камък. Понечи да се изпари бързо.
— Джони! Няма да излизаш оттук! Кръчмарят се обърна още веднъж.
— Джони! Кой е устроил бягството им? Те не биха вдигнали току-така шатрите си, без оръжие, в снега. Кой стои зад всичко това?
Джони отново се обърна.
— Джони, дебелако… защо ти именно идваш да ми съобщиш това, а не някой друг?
— Защото никой друг не смее…
— Аха! Защото ти с твоите тлъстини най-лесно можеш да посрещнеш яда ми! Признавай всичко, което знаеш! Да не би тия идиоти да са пуснали жив Хари Токай-ихто?!
— Пуснаха го, Фреди.
Червената лисица пребледня.
— За тия свине моите съвети през едното влизат, през другото излизат…
— Друго нещо имаш ли да ме питаш? — попита кръчмарят, щом видя, че другият поомекна.
— Джони… с всичкото си имущество ли е тръгнала ордата? Заедно с жените и децата?
Кръчмарят кимна.
— Кой го каза?
— Няколко индианци минали там наблизо. Разказват, че шатрите били изчезнали.
Червената лисица си пое дъх.
— Ако ордата е тръгнала заедно с жените и децата си, ние ще ги настигнем още утре. Да повлекат и жените! Не очаквах Хари Токай-ихто да допусне такава слабост. Трябва веднага да уведомим Роуч! Тази сутрин рано той е пристигнал във форт Робинсън. Да се назначат отново прерийните ездачи!… — Червената лисица остави сами чиновниците с техните списъци и изтича навън.
Скоро след изненадващото съобщение капитан Роуч започна преследването с малка драгунска група. Червената лисица, Пит, Луи и Филип го съпровождаха заедно с други прерийни ездачи.
Червената лисица им бе обещал да бъде щедър.
— Mon dieu, господи боже мой, бъди милостив към мен — каза Луи Канадеца на Филип при първата кратка почивка, — това, което сме тръгнали да вършим, е грехота, но би било и срамота да изпуснем толкова долари. Освен това индианците могат да се отбраняват; в края на краищата ние играем честна игра, куршум срещу куршум, нож срещу нож.
— Те нямат много патрони — успокои се сам Филип и опипа с върха на пръстите току-що поникналата си брада.
— Филип, ти си млад, красив и глупав. Най-добре ще бъде да се криеш непрекъснато зад моя гръб. Ние разполагаме с повече патрони, това е вярно, но Токай-ихто стреля по-добре.
— Не по-добре от мен, страхопъзльо такъв! — Червената лисица непрекъснато караше всички да бързат още повече.
След една припряна езда групата стигна до мястото, където преди бяха разположени шатрите на Мечата орда. Ездачите съгледаха една-единствена типи, която стоеше сама сред пустошта. Пред входа й се виждаха четири човешки фигури. Това бяха индианци, така увързани, че са се измъкнали през входа на шатрата като гъсеници.
Червената лисица се разсмя гръмко; с този смях той се подиграваше сам на себе си и на Роуч.
— Прекрасно — извика той, — действително прекрасно! Бива си го все още моя стар приятел и враг Хари Токай-ихто!
Шонка се опита да изплюе кърпата, която бе напъхана в устата му и му пречеше да говори. Луи му помогна и го попита:
— Е, храбрецо мой, какво се е случило? Кой те е оплел така хубаво като паяк муха? Да не би случайно Хари Токай-ихто, когото ти принуди със заповедта си да седне отново?
Червената лисица нададе ухо.
— Какво дрънкаш? Нима вие сте пили заедно с Токай-ихто?
— O, non, mon cher, не, драги мой, ние пихме, а Токай-ихто гледаше.
— Той е действувал, а вие сте хъркали, така е било! Проклети некадърници, за нищо ненужни глупаци!
Червената лисица нема време да се отдаде на удоволствието да продължи да ругае и да крещи, защото следите на избягалите привлякоха вниманието му. И под снега следата все още се виждаше ясно.
Докато освободиха останалите трима пленници от вървите и Роуч ги обсипваше с ругатни, Червената лисица бе подкарал вече, коня си на северозапад подир следата.
Останалите яхнаха бързо своите коне, за да го последват.
От освободените пленници само Шонка и Еди ги последваха бегом.
— Напред! — гонеше Червената лисица капитана. — Трябва да заловим бегълците, преди да са стигнали горите на Блек Хилс. Няма да ми бъде много приятно да се срещна отново с Хари Токай-ихто в гората.
Подкараха конете отново в галоп. Твърде бавен галоп, тъй като животните бяха вече изпотени и краката им се бяха вдървили.