Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Когато стигнаха със своите хора северозападния ъгъл на резервата, капитан Роуч и Червената лисица дадоха знак за почивка. Роуч започна да проучва околността по посока на Блек Хилс с далекогледа си. Ако се съдеше по оставената следа, разстоянието между кервана на преселниците и техните преследвачи вече доста бе намаляло. Конете на драгуните и на прерийните ездачи наистина бяха изморени, но ездитните и товарните коне на Мечата орда можеха да се придвижват с кервана само в бърз ход. Те разполагаха с много малко коне и затова много мъже, пък и жени и младежи и девойки трябваше да вървят пеша. Бегълците бяха взели със себе си шатрите и всичкото си имущество. Инак обаче децата и старците щяха да бъдат загубени сред студа и снега. Роуч подскочи.
— Виждам ги!
— И аз ги виждам — потвърди Червената лисица без далекоглед.
— Трябва да действуваме много бързо, иначе ще стигнал гората! — Роуч се приготви да подкара коня си.
Червената лисица хвана коня за юздата.
— Да помислим малко, млади господине! Оттук нататък и за нас няма повече прикритие. Да сте виждали случайно Токай-ихто как стреля? Освен това ордата отново има няколко ловни и бойни пушки!
Луи Канадеца разкриви лице в гримаса.
— Какво ви казвах аз?! Роуч бълваше отрова.
— Ето ги там! Хайде, страхливци и пияници, нали се хвалите, че сте били стари гранични жители!
— Стойте! — прошушна бързо Шонка. — Видях един бял вълк…
— Може би си видял бели мишки, пиян некадърнико!
Роуч погледна още малко през далекогледа си, после подкара драгуните и прерийните ездачи напред. Червената лисица, Шонка и Луи не се подчиниха, а останаха в прикритие зад една скала. Пит, Филип и Еди-Татокано обаче последваха примера на драгуните и на останалите ездачи.
Точно на мястото, където на Шонка се бе сторило, че бе видял „бял вълк“, в една покрита със сняг падинка лежаха Чапа и Тобиас. Те се бяха наметнали с кожи от бели вълци. Главите на кожите прикриваха черните им коси и се спускаха над кафявите им рамене. И двамата бойци бяха облечени само в легини и мокасини, тъй като кожените дрехи бяха твърде тежки и неудобни за бой. Патронташите им бяха препасани през рамото и гърдите. Чапа държеше в ръка една от плячкосаните пушки. Двамата се бяха притиснали така в снежната падинка, че отдалеч се виждаха само белите им кожени покривала.
Къдрокосия Чапа се прицели и стреля наведнъж от двете цеви. Зареди бързо отново и стреля за втори път.
— Достатъчно — каза тихо Тобиас. — Улучи четирима. И Пит с късия нос е мъртъв.
Сивите облаци на небето започнаха отново да изхвърлят снежния си баласт. Бурята пак се развихри и вдигна пухкавия сняг от земята. Роуч искаше да се оттегли в прикритие колкото може по-бързо заедно с останалите мъже край Червената лисица. Препусна с черния си кон към скалата. Тъмното животно се виждаше отдалеч и бе прекрасна цел. Ако нито един куршум не настигна капитана, то той трябваше да благодари за това само на униформата си. Чапа и Тобиас бяха получили изрична заповед от своя вожд да не убиват нито един униформен освен в най-краен случай.
Не всички бяха последвали Роуч със същата бързина. Оръжията на убитите бяха примамлива плячка. Един прериен ездач побърза да събере пушките им.
Когато той се изправи, за да настигне другарите си, вече беше твърде късно. Зад него изникна един индианец, покрит с бяла вълча кожа. Лицето му беше хлътнало, очите му горяха. Камата му действуваше бързо. Другият падна и изпусна пушките на земята. Токай-ихто ги събра; под прикритието на снежната вихрушка той изтича заедно с плячката си при Чапа и Тобиас и им предаде оръжията.
Роуч бе стигнал с остатъка от преследвачите при Ред Фокс. Отново намериха прикритие зад една скала.
— А сега? — попита Роуч.
— Я виж ти, изведнъж се сетихте да ме попитате! — У Червената лисица отново пламна яростта. Роуч също бе готов да се разяри.
Тогава Червената лисица успя да запази самообладание.
— Работата става сериозна. Предлагам голяма акция… да ги заобиколим откъм Мисури и да ги обкръжим. Ще си осигурим подкрепление! И… по дяволите… — Той се извърна рязко назад.
— Какво има? — След загубата на толкова хора Роуч беше станал извънредно нервен.
Червената лисица вече се бе плъзнал от коня си и разглеждаше най-старателно земята около скалата.
— Тук сигурно пак е бил някой от тия… — Той млъкна и яхна коня си.
— Ти имаш повече щастие, отколкото разум — подвикна Луи на младия Филип, докато всички последваха примера на Червената лисица и яхнаха конете си.
— Много по-добре, отколкото обратното — рече момъкът. Но Луи видя, че той още беше блед.