Ужас [bg]

Ала в резултат на това Пеглър почти не виждаше стария си приятел по време на пътешествието и в продължение на три години и половина те нито веднъж не бяха оставали насаме.

Естествено, беше все още тъмно, когато Пеглър пристигна на „Еребус“ около единайсет часа в съботното утро, два дни преди края на януари, но на юг, за пръв път от повече от осемдесет дни, се беше появило едва забележимо предизгревно сияние. То не помагаше по никакъв начин срещу хапещия минус шейсет и пет градусов студ54, затова Пеглър изобщо не забави ход, когато забеляза отпред светлините на корабните фенери.

Видът на скъсените мачти на „Еребус“ би ужасил всеки мачтови моряк, но болката на Хари Пеглър беше още по-голяма, тъй като той заедно със своя колега на „Еребус“ Робърт Синклер беше помагал при разглобяването на мачтите и на двата кораба и прибирането им на съхранение за безкрайните зими. Подобна гледка винаги предизвикваше отвратително впечатление и странното положение на „Еребус“, който стоеше с наведена кърма и вирнат нос сред настъпващия лед, по никакъв начин не я правеше по-привлекателна.

Вахтеният поздрави Пеглър и го покани на борда, и той отнесе посланието от капитан Крозиър на капитан Фицджеймс, който седеше и пушеше лулата си в офицерската столова, тъй като каюткомпанията все още се използваше като импровизиран лазарет.

Капитаните бяха започнали да използват медните цилиндри, предназначени за междинните доклади до Изследователската служба, за да си изпращат писмени послания един на друг — куриерите мразеха това нововъведение, защото студеният метал изгаряше пръстите им дори през дебелите ръкавици, — и на Фицджеймс му се наложи да нареди на Пеглър да отвори контейнера, тъй като той беше все още твърде студен и капитанът не можеше да го докосне. Фицджеймс не освободи Пеглър, затова той остана до вратата на офицерската столова, докато капитанът на „Еребус“ четеше писмото на Крозиър.