![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Двайсет и петте фута от дъното на пинаса, разделящи двата скелета, са отрупани с най-различни предмети, стърчащи от няколкоинчовия слой сняг: две рула ламарина, брезентово покривало за платната на лодката, купчина пирони и два ножа до торбата с патрони в краката на скелета при кърмата.
Крозиър вижда и гребла, навити платна и намотани върви край облечения скелет. Близо до купчината оглозгани кости на носа лежат купчина кърпи, по няколко сапуна и гребена, четка за зъби, два чифта ръчно изработени чехли само на няколко инча от разпилените бели кости на пръстите на краката, а също така и шест книги — пет Библии и „Викарият от Уейкфийлд“, която сега стои на полицата в каюткомпанията на КНВ „Ужас“.
Крозиър иска да затвори очи, но не може. Той иска да прогони това видение — всички тези видения — но няма власт над тях.
Внезапно смътно познатото лице на Франсис Маклинток се размива, а после отново придобива ясни очертания, превръщайки се в лицето на млад човек, когото Крозиър вижда за първи път. Всичко останало изглежда същото. Младият човек — някой си Уилям Хобсън, когото сега Крозиър неясно как вече познава — стои на същото място, където е стоял Маклинток, и гледа към пинаса със същата недоверчивост, с която го е гледал Маклинток до преди малко.
Внезапно лодката и скелетите изчезват и Крозиър се озовава в някаква пещера, легнал върху леда до голата София Кракрофт.
Не, това не е София. Крозиър примигва, чувствайки как ясновидската му дарба се възпламенява в съзнанието му като палещ юмрук, и вижда, че сега лежи до голата Безмълвна дама. Двамата са заобиколени от животински кожи и лежат върху някаква ледена повърхност. Пространството около тях е осветено от фенер. Извитият таван се състои от ледени блокове. Гърдите на Безмълвната са кафяви, а косата й е дълга и много черна. Тя се е облегнала на единия си лакът върху кожите и гледа към Крозиър с някаква настойчивост.
„Ти ли сънуваш моите сънища? — пита тя, без да помръдва устни и да отваря уста. Не говори на английски. — Или аз сънувам твоите?“
Крозиър я чувства в своето съзнание и в сърцето си. Усещането е такова, сякаш е опитал най-хубавото уиски в живота си.
А после започва най-страшният кошмар.
Непознатият отпреди малко — онази смесица от Маклинток и някой си Хобсън — сега гледа не към лодката с двата скелета, а към младия Франсис Роудън Мойра Крозиър, който тайно присъства на католическа служба с баба си, вещицата Мойра.
Тази постъпка беше една от най-големите тайни в живота на Крозиър — той не само че се беше явил на забранено богослужение с баба Мойра, но и беше взел участие в католическия обред на евхаристия, в презряното и забранено Свето причастие.
Но фигурата на Маклинток-Хобсън стои край олтара като прислужващ, докато треперещият Крозиър — на моменти дете, на моменти уплашен петдесетгодишен мъж — се приближава към олтарния парапет, отпуска се на колене, отмята глава назад, отваря уста и подава език, готов да приеме Забранената нафора — плътта на Христос, чист символичен канибализъм от гледна точка на всички възрастни в семейството на Крозиър, в селото му и в живота му.
Но става нещо странно. От надвесения над него прошарен свещеник в бяла роба започва да капе вода по пода, по олтара и по самия Крозиър. И свещеникът е твърде едър дори от детска гледна точка — огромен, мокър, мускулест, тежко подвижен, той хвърля сянка върху коленичилия участник в Причастието. Това не е човек.
А Крозиър, коленичил гол, отмята назад глава, затваря очи и подава езика си, за да участва в Причастието.
В ръката на свещеника, надвиснал над него, няма нафора. Той изобщо няма ръце. Мокрото видение прескача олтарния парапет, накланя се ниско и отваря нечовешката си паст, сякаш самият Крозиър е хлябът, който трябва да бъде погълнат.
— Всемогъщи Господи Исусе! — прошепва наблюдаващата фигура на Маклинток-Хобсън.
— Всемогъщи Господи Исусе! — прошепва капитан Франсис Крозиър.
— Той дойде на себе си — казва доктор Гудсър на господин Джопсън.
Крозиър простенва.
— Сър, можете ли да седнете? — пита лекарят. — Можете ли да отворите очи и да седнете? Точно така, браво на капитана.
— Кой ден сме? — изграчва Крозиър. Мъждивата светлина, проникваща през отворената врата, и дори още по-мъждивата светлина от фенера му с намалено подаване на масло въздействат на чувствителните му очи като болезнени светлинни експлозии.