Ужас [bg]

Този път Бриджънс се разсмя гръмогласно.

— В никакъв случай, Хари. Между нас казано, скъпи ми приятелю, според мен съществото вече ни е победило. Мисля, че нашите кости ще се превърнат във вкаменелости далеч преди неговите… макар че като се замисли човек, огромно същество, което обитава изключително полярните ледове, не се размножава и не живее на сушата, както очевидно правят обикновените бели мечки, и което може би ги убива за храна, може да не остави никакви кости, следи, вкаменелости… поне не такива, които да сме в състояние да намерим на дъното на замръзналите полярни морета при съвременното ниво на развитие на науката и техниката.

Двамата тръгнаха бавно към „Еребус“.

— Кажи ми, Хари, какво става на „Ужас“?

— Чухте ли, че преди три дни при нас едва не избухна бунт?

— Нима нещата са стигнали чак дотам?

Пеглър сви рамене.

— Беше опасно. Кошмарът на всеки офицер. Помощник-калафатникът Хики и още двама или трима подстрекатели разбуниха всички моряци. Тълпата побесня. Крозиър я укроти по блестящ начин. Не мисля, че досега съм виждал капитан, който да се справи с тълпа с такъв финес и увереност, каквито Крозиър прояви в сряда.

— И всичко това заради ескимоската жена?

Пеглър кимна, пристегна по-здраво уелската перука и уви шала по-плътно около лицето си. Вятърът беше станал по-пронизващ.

— Хики и повечето от мъжете бяха разбрали, че преди Рождество жената била прокопала тунел навън пред корпуса. Още преди карнавала тя излизала и влизала когато пожелае в бърлогата си в склада за корабни въжета на носа. Господин Хъни и приятелите му дърводелци запушили пробива в корпуса, а господин Ървинг срутил водещия нагоре тунел в леда на следващия ден след карнавалния пожар — и така хората разбрали.

— А Хики и останалите решили, че тя има нещо общо с пожара?

Пеглър отново сви рамене. Ако не друго, движението им поне го сгряваше донякъде.

— Доколкото знам, те са решили, че тя е съществото от ледовете. Или поне негова спътница. Мнозинството моряци от месеци са убедени, че тя е езическа вещица.

— Повечето хора на „Еребус“ споделят това мнение — каза Бриджънс. Зъбите му тракаха. Двамата мъже ускориха крачка, бързайки обратно към наклонения кораб.

— Бандата на Хики се канеше да издебне момичето, когато то се появи за вечерната си порция сухар и треска — каза Пеглър. — И да й пререже гърлото. Може би след някаква официална церемония.

— И защо това не се случи, Хари?

— В подобни ситуации винаги се появяват доносници — рече Пеглър. — Когато капитан Крозиър научи за плановете им — може би само часове преди убийството да бъде извършено, — той завлече девойката до долната палуба и събра там всички офицери и моряци. Нареди дори на вахтените да се спуснат долу — което е нещо нечувано.