Ужас [bg]

Но беше обичал и Джон Бриджънс.

Преди да приключи петгодишната мисия с изследователския кораб „Бигъл“ Бриджънс — приел първоначално ролята си на наставник с голяма неохота, но след това отстъпил пред пламенната настойчивост на младия мичман — беше научил Хари да чете и да пише не само на английски, но и на старогръцки, латински и немски. Беше му преподавал философия, история и естествена история. Но най-вече Бриджънс научи интелигентния млад мъж да мисли.

Две години след това плаване Пеглър потърси по-възрастния мъж в Лондон — през 1838 година Бриджънс беше в продължителна отпуска на брега заедно с голяма част от служещите във флота — и поиска да продължи заниманията с него. По това време Пеглър вече беше старшина на марса на КНВ „Уондърър“.

Точно през тези месеци на общуване и продължителни учебни занятия на брега близкото приятелство между двамата мъже прерасна в отношения, които напомняха повече на любовна връзка. Неочакваният факт, че е способен на нещо такова, дълбоко смая Пеглър — първоначално го уплаши, но след това го накара да преосмисли всички аспекти на своя живот, етика, вяра и самосъзнание. Онова, което установи, донякъде смути младия човек, но за негова изненада не промени в основата си представата му за същността на Хари Пеглър. А още повече го смая фактът, че точно той, а не по-възрастният мъж, пръв провокира интимен физически контакт.

Интимните им отношения продължиха само няколко месеца и приключиха по взаимно съгласие, както и заради продължителните отсъствия на Пеглър в морето на борда на „Уондърър“ до 1844 година. Приятелството им не пострада от това. Пеглър започна да пише дълги философски писма на бившия стюард, като изписваше всички думи отзад напред и в обратен ред, така че последната буква на последната дума във всяко изречение се намираше най-отпред, написана с главна буква. Най-вече заради това, че някога неграмотният старшина на марса допускаше ужасни правописни грешки, в едно от своите писма Бриджънс заяви: „Детинската ти представа за кодираното обратно писане на Леонардо е почти неразгадаема, Хари.“ Сега Пеглър водеше записките в своя дневник, използвайки същия примитивен шифър.

Никой от двамата мъже не съобщи на другия, че се е обърнал към Изследователската служба с молба за участие в експедицията на сър Джон Франклин. И двамата ужасно се изненадаха, когато няколко седмици преди отплаването всеки видя името на другия в официалния списък на личния състав. Пеглър, който повече от година не беше писал на Бриджънс, пристигна от казармата в Улуич в квартирата на стюарда в северен Лондон, за да го помоли да се откаже от участие в експедицията. Бриджънс настоя, че Пеглър трябва да е онзи, който да премахне името си от списъка. Накрая двамата се съгласиха, че никой от тях не бива да изпуска възможността за такова приключение — което за Бриджънс бе наистина последна възможност, предвид напредналата му възраст (домакинът на „Еребус“ Чарлс Хамилтън Озмър бе отдавнашен негов приятел и беше уредил постъпването му на служба със сър Джон и останалите офицери, като дори беше стигнал дотам, че скри истинската възраст на стюарда на най-младшите командири, като написа „26“ в официалния списък). Нито Пеглър, нито Бриджънс не отвориха дума за това, но и двамата знаеха, че отдавнашната клетва на възрастния мъж да не пренася сексуалните си наклонности в морето ще бъде спазвана и от двамата. Тази част от живота им, знаеха те, завинаги бе останала в миналото.