Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Камюзо подаде протоколите от двата разпита на господин дьо Гранвил, който взе очилата си и отиде да ги прочете до прозореца. Четенето не продължи много.
— Вие сте изпълнили дълга си — каза главният прокурор развълнувано. — Всичко е казано и делото ще се движи по реда си… Проявили сте твърде голямо умение, за да можем да се лишим от следовател като вас…
Да беше казал: „През целия си живот ще си останете съдия-следовател“, господин дьо Гранвил нямаше да бъде по-ясен, отколкото с горната похвална фраза. Камюзо потрепера вътрешно.
— Херцогиня дьо Мофриньоз, на която съм много задължен, ме бе замолила…
— А, херцогиня дьо Мофриньоз — прекъсна го Гранвил, — наистина тя е приятелка на госпожа дьо Серизи. Виждам, че не сте се поддали на никакво влияние. Добре сте направили, ще станете голям магистрат.
Много ли е късно?
Точно тогава граф Октав дьо Бован отвори вратата, без да чука, и каза на граф дьо Гранвил:
— Драги приятелю, водя ти една красива жена, която не можеше да се оправи, щеше да се загуби в нашия лабиринт…
Той държеше за ръка графиня дьо Серизи, която се луташе из Палатата вече от четвърт час.
— Вие тук, госпожо! — възкликна главният прокурор, предлагайки й собственото си кресло. — И то в какъв момент!… Това е господин Камюзо, госпожо — показа й той съдията, после се обърна към прочутия министерски оратор от времето на Реставрацията: — Бован, почакай ме при първия председател, той още е в кабинета си и аз идвам там.
Граф Октав дьо Бован разбра не само, че е излишен, но и че главният прокурор търси предлог да излезе от кабинета си.
Госпожа дьо Серизи не бе допуснала грешката да дойде в Съдебната палата с великолепната си кола със син гюрук, носещ герба на семейството й, с кочияш с ливрея и двама лакеи с къси панталони и бели копринени чорапи. Когато тръгваха, Азѝ бе внушила на двете знатни дами, че е необходимо да вземат файтона, с който тя бе пристигнала заедно с херцогинята; освен това бе накарала любовницата на Люсиен да избере облекло, равностойно на някогашната мъжка горна тъмна дреха. Графинята носеше кафяв редингот, стар черен шал и велурена шапка, на която бяха махнали цветята и бяха сложили много дебел черен воал.
— Сигурно сте получили нашето писмо… — каза тя на Камюзо, чието смущение бе изтълкувано от нея като белег на възхитена почтителност.
— Много късно, госпожо графиньо — отвърна съдията, който проявяваше тактичност и остроумие само в кабинета си, когато се разправяше с арестантите.
— Как така много късно?…
Тя погледна господин Камюзо, видя изписаното по лицето му униние и добави с деспотичен глас:
— Не може, не трябва да бъде много късно!
Какво значи да си парижанка
Жените, хубавите, извоювали място в живота жени като госпожа дьо Серизи, са галените деца на френската цивилизация. Ако жените от другите страни знаеха какво значи да си модерна и богата жена в Париж, с благороднически титли, всички до една щяха да пожелаят да дойдат и да се насладят на такова величие. Тези жени държат само на изграденото от тях благоприличие, на сбора от дребни правила, които често сме наричали в „Човешка комедия“ „Кодекс на жената“; те не искат да знаят за създадените от мъжете закони, казват нещата направо, не се спират пред никакво прегрешение и пред никаква глупост, защото до една прекрасно са разбрали, че за нищо в живота не са отговорни освен за женската чест и за децата. Те изричат със смях най-чудовищни неща, повтарят по повод на всичко думите на красивата госпожа дьо Бован, казани през първите месеци от женитбата на съпруга й, когото отишла да вземе от Палатата:
„Съди по-бързо и да си отиваме!“
— Госпожо — каза главният прокурор, — господин Люсиен дьо Рюбампре не е извършил кражба, нито е отровил някого; обаче господин Камюзо го е накарал да признае по-голямо престъпление.
— Какво? — запита тя.
— Той е признал, че е приятел и ученик на един избягал каторжник — отговори главният прокурор на ухото й. — Изглежда, че абат Ерера, онзи испанец, който е живял близо седем години с него, ще излезе нашият прочут Жак Колен…
За госпожа дьо Серизи всяка дума на прокурора бе като удар с желязна пръчка; но произнасянето на всеизвестното име беше ударът, който я довърши.
— И какво ще последва? — запита тя със замиращ глас.