![Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/4/zapali-rekata-bg-download.jpg)
Запали реката [bg]
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-458-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:
— Споразумение?
— Бекерт държи да присъстват определени хора — такива, които смята за достойни за доверие свидетели. Казал, че не възнамерява и него да го сполети случилото се на Търлок.
— Кои са тези свидетели?
— Съпругата му Хейли; богат политически спонсор на име Марвин Гелтър; шерифът Клуц; кметът Шакър и капитанът от полицейското управление, за когото ме попита.
— Голям комитет по посрещането. И къде се очаква да се предаде комисарят?
Последва кратко колебание.
— На мястото, на което се е крил, откакто е изчезнал от радара.
— Това не е точен отговор.
— Знам. Съжалявам за което. Клайн подчерта, че случващото се е конфиденциално и не бива да разпространяваме абсолютно никакви подробности. Изрично забрани да се говори с теб.
Гърни видя възможност да провери дали се намира на правилното място.
— Клайн не иска да знам за къщата на Рапчър Хил Роуд?
Последва мъртвешка тишина.
— Какво каза?
— Чу ме добре.
— Но… как… откъде…
— Няма значение. Номерът е, че в момента вървя към къщата. Кажи на Клайн, че съм тук и искам да знам какъв е планът му, за да не го прецакам.
— Исусе. Чакай да го намеря. Ще го помоля да ти се обади!
Гърни се обърна към Хардуик и го осведоми за ситуацията.
— Бекерт иска да се предаде ли? И после какво? Ще признае седем убийства, после все пак ще се кандидатира за главен прокурор на база на впечатляващата искреност на признанието?
— Надали в момента някой знае какво…
Телефонът звънна отново и на екрана се изписа името на Клайн.
— Гърни на телефона.
Клайн почти крещеше:
— Как, по дяволите, разбра къде се намира Бекерт? И защо не ми съобщи на мига, щом си го узнал?
— Не знаех къде се намира. Просто карах по интуиция.
— А къде, по дяволите, се намираш ти?
— На Рапчър Хил Роуд, недалеч от къщата.
— Не се доближавай повече. Всъщност не прави нищо, по дяволите. Сделката за предаването на Бекерт е голяма работа. Най-голямата! Лично ръководя операцията. Нищо не бива да се случва, преди да стигна дотам. Разбра ли?
— Може да се случи нещо, което изисква реакция…
— Нямах това предвид. Не действай по самоинициатива! Никаква. Ясно?
— Ясно.
— Хубаво. Повтарям: Не прави нищо. Идвам!
58
Гърни предаде на Хардуик казаното от прокурора. Спътникът му оголи зъби с отвращение:
— Клайн е патетично малко лайно.
— Но е прав, че това е голяма работа — възрази Гърни. — Особено ако Бекерт се предаде и направи самопризнания.
— Което ще ликвидира твоята теория за него като жертва.
— Нямам нищо против, стига да открием истината.
— И какво ще правим до пристигането на кавалерията? Ще седим тук да се чешем по топките?
— Ще се махнем от пътя, няма да се правим на герои, ще доближим къщата. След това… ще видим.
Докато напредваха през гората, теренът започна да се изравнява. Скоро между боровете започна да се очертава окосена от човешка ръка поляна. Двамата използваха ниските клони за прикритие и се приближиха дотолкова, че да имат добра видимост към простичка бяла фермерска къща в средата на яркозелена морава. До къщата имаше барака с размер на гараж. Почти цялото пространство отпред беше пълно с цветни лехи и висящи кошници с червени петунии.
— А сега какво? — промърмори Хардуик.
— Ще се държим, все едно сме в засада. Ще дебнем кой влиза и кой излиза.
— А ако се появи някой?
— Зависи кой е.
— Ясно ми е като тъмна нощ.
— Като в живота. Да заемем позиции диагонално, така че да можем да виждаме къщата, без камерите да виждат нас… — Гърни посочи между дърветата. — Ти заобиколи оттам до точката, откъдето виждаш лявата стена на къщата и задната й фасада. Аз ще държа под око предната и дясната стена. Обади ми се, като избереш удобно място!
Гърни нагласи телефона си на вибрация, така че да няма вероятност звъненето да издаде позицията му. Хардуик направи същото.
Детективът се насочи между дърветата към място, което му осигуряваше удобно прикритие и същевременно достатъчно добра гледка към къщата и бараката. От това място виждаше малка и много нова на вид сателитна чиния, монтирана на ъгъла на къщата. Долови и приглушеното бръмчене на генератор. Щом ушите му привикнаха със звука, осъзна, че чува глас. Беше твърде слаб да различи отделните думи, но докато слушаше, заключи по тона, че това е новинар. Предвид напрегнатата ситуация, му се стори странно, че Бекерт гледа телевизия, освен ако не очакваше някакво съобщение за предстоящото си предаване.