Запали реката [bg]

Клайн опъна прекалено голямото си яке и следвайки безмълвните напътствия на член на снимачния екип, застана отдясно на Килбрик.

Тя се обърна към него:

— Казаха ми, че ловът на Дел Бекерт приключва.

Клайн се усмихна мрачно:

— Така изглежда. Така или иначе стеснявахме кръга около него и предполагам, че сам е осъзнал каква съдба го очаква.

— Вярно ли е, че сте получили признание?

— Да. В най-общи линии. Разполагаме с важните точки и очакваме, че той ще ни снабди с подробностите през следващите дни.

— Кога се очаква Бекерт да излезе от къщата и да бъде арестуван?

— Веднага щом пристигне съпругата му. Споразумението е за мирно предаване и пълно признание, но идва с молба това да се случи в присъствието на доверени свидетели. Твърде иронично е, че човекът, иззел юздите на закона в ръцете си, сега се страхува някой да не му спретне същия номер.

Докато Клайн даваше интервю, на поляната влязоха още две превозни средства. Спря ги Торес, който поговори с двамата шофьори и после ги насочи към колоната от вече пристигнали коли. Гърни разпозна внушителния зелен рейндж роувър на Хейли Бовил Бекерт. Втората кола беше бежова „Тойота Камри“, която приличаше на кола под наем.

От нея излезе Кори Пейн, обърна се към Гърни и вдигна ръка в настоятелно повикване. Двамата се упътиха един към друг и се срещнаха до подвижното студио на РАМ.

Пейн изглеждаше развълнуван и от него направо бликаше нервна енергия.

— Получих адски странно съобщение от татко. Струва ми се, че напълно е откачил!

Показа на Гърни съобщението на екрана на айфона си, като в същото време го прочете на глас: „Сторих каквото сторих за по-висша цел. Принципните хора трябва да действат. Ще се предам и ще обясня всичко на Рапчър Хил в 15:00“.

Гърни сметна съобщението за объркващо кратко и смущаващо като съдържание. Преди да успее да го коментира, до тях застана Клайн и поиска да знае защо е дошъл Пейн.

Младежът му показа съобщението.

Прокурорът го прочете два пъти и поклати глава. Видимо се вълнуваше все повече с всяка изминала минута.

— Виж, очевидно с него става нещо. Умствено. Емоционално. Все тая. Но сега не му е мястото и времето. Факт е, че се предава. Това е най-същественото в случая. Да не се разсейваме. Кори, съветвам те да стоиш някъде настрани. Всъщност това е заповед. Не искам никакви изненади! — Клайн си пое дълбоко дъх и огледа поляната. — Хората, които Бекерт поиска, пристигнаха. След няколко минути ще ги съберем пред къщата. В този момент той би трябвало да се покаже… и проклетият кошмар да приключи!