Запали реката [bg]

Другите две жилища обаче му се струваха интересни за оглед. Той сгъна листа и го пъхна в джоба на якето си.

Лаура Конуей го наблюдаваше внимателно.

— Това ли искаше?

— Да — отвърна той. Но не направи опит да стане от стола.

— Има ли нещо друго?

— Ключовете. За първия апартамент и за къщата.

Усмивката на Лаура помръкна.

— Не мисля, че мога да ти дам ключовете.

— Искаш ли да попиташ шефа си?

Тя вдигна телефона. После остави слушалката и излезе от офиса.

След няколко минути мъжът, който беше поздравил Гърни на улицата, се появи нацупен на вратата.

— Аз съм Чък Брамбълдейл, управителят. Поискали сте от Лаура ключовете за два имота под наем.

— Може да се наложи да влезем там и бих предпочел да го направя, без да предизвиквам излишни щети.

Мениджърът се ококори:

— Имате ли… заповед?

— Не съвсем. Но доколкото знам, съществува споразумение за сътрудничество.

Брамбълдейл се втренчи в нищото за няколко секунди.

— Изчакайте тук!

Останал насаме в офиса, Гърни стана и огледа рамкираната награда на стената. Беше сертификат от Регионалната асоциация на професионалните агенти на недвижими имоти отпреди десет години, в който обявяваха Лаура Конуей за агент на годината.

Брамбълдейл се появи с два ключа.

— Сребърният е за апартамента — на последния етаж, 4Б. Медният е за къщата в Рапчър Хил. Знаете ли къде е?

— Не.

— Намира се северно от Уайт Ривър. Нали знаете къде е ловното стопанство? Е, само на няколко километра оттам.

— Близо до Клап Холоу, така ли?

— Между Клап Холоу и Бас Ривър. В средата на нищото. — Управителят с очевидна неувереност връчи ключовете на Гърни. — Странно място.

— Защо?

— Имотът навремето е бил собственост на една от сектите за края на света, оттам е получил и името Рапчър Хил[15]. След това сектата изчезнала. Просто се изпарила от лицето на земята. Прибрали ги на небесата, казват някои от местните. Други твърдят, че членовете й пресекли пътя на братята Горт и сега до един са погребани някъде из каменоломните. Единственото, което се знае със сигурност, е, че не е имало кой да плаща ипотеката и банката взела къщата. Трудно се продава толкова отдалечен имот с шантава история, така че решили да го дават под наем.

— Цветята са страхотни! — Лаура Конуей изникна до Брамбълдейл. — Самата къща не е нищо особено, но само почакай да видиш цветята!

— Цветя ли? — изуми се Гърни.

— Като част от услугите ни по управлението проверяваме имотите си под наем поне веднъж месечно и когато бяхме там преди два месеца, открихме, че наемателят е накарал Снук от разсадника да засади страхотни лехи с петунии. Има и множество висящи кошници пред къщата.