Запали реката [bg]

— Звънял си в полицията? Защо?

Домоуправителят посочи откъртената защитна решетка на прозореца.

— Копелетата са нахълтали през нощта. Празен апартамент= Нищо за крадене. Така че срали на пода. Двама. Две отделни купчинки лайна. Може би ще вземеш ДНК проба?

— Интересна идея, Пол. Но не съм дошъл за това.

— Така ли? — Домоуправителят се изсмя остро. — Тогава за какво си тук?

— Трябва да погледна един от другите апартаменти. 4Б. Знаеш ли дали е зает?

— И да, и не.

— В смисъл?

— Да, официално има наематели. Не, никога не са тук.

— Никога?

— Поне аз не съм ги виждал. Какво искаш да провериш? Да не смяташ, че вътре има труп?

— Съмнявам се. Някакви спънки по стълбите?

— Поне аз не знам за такива. Искаш ли да се кача с теб?

— Няма нужда. Ще звънна, ако ми потрябваш.

Гърни влезе в сградата. Настланото с плочки фоайе беше относително чисто, стълбите — относително осветени, а твърде познатите миризми на зеле, урина и повръщано — благословено слаби. Площадката на най-горния етаж дори изглеждаше измита в недалечното минало, а вратите на двата апартамента бяха надлежно обозначени — 4А в единия край, 4Б в другия.

Гърни извади беретата от кобура на глезена си, вкара един патрон и свали предпазителя. Застана встрани от вратата на 4Б и почука. Не получи отговор, нито чу някакъв шум отвътре. Почука по-силно и подвикна:

— Полиция! Отворете вратата!

Нямаше реакция.

Гърни вкара ключа, завъртя го и бутна вратата да се отвори. Удари го задавящият мирис на жилище, чиито прозорци не са отваряни от много дълго време. Сложи предпазителя и пъхна пистолета в джоба на якето си. Включи лампите в тесния коридор и започна обиколка на миниатюрния апартамент.

Имаше малък кухненски бокс, малка дневна и малка спалня, а банята беше с размер на килер — всички с изглед към обрасъл с плевели празен парцел. Нямаше мебели, нито следи от обитатели. Но въпреки това Блейз Джаксън, предполагаемо от името на Джордан, бе платила наема за една година в брой.

Дали апартаментът вече бе изиграл ролята си и стоеше изоставен? Или бе предназначен за бъдеща употреба? Гърни постоя пред прозореца в дневната, потънал в размисли. Гледката от този прозорец включваше част от „Гринтън“, част от „Блустоун“, тесен сектор от Уилард Парк и — за малко да го пропусне през зацапаното стъкло — фасадата на сградата на полицейското управление. Пред очите му от главния вход излезе униформен полицай, качи се в колата си на паркинга и замина.

Хрумна му логичното обяснение, че апартаментът е бил нает като място за потенциално трето покушение. Защо са били използвани другите два вместо него беше въпрос, който изискваше повече размисъл. В момента обаче по-важно му се струваше посещението на Рапчър Хил. Може би ако ги разгледа в цялост, целта на всяко отделно жилище щеше да се изясни.