Запали реката [bg]

Гласът на Клайн прозвуча рязко и гневно по телефона.

— Беше точно това, което изглежда — предупреждение да си пази гърба, оказало се извънредно добър съвет. Просто не го е получил навреме.

— Може това да е била целта.

— Това пък какво ще рече?

— Съобщението е изпратено на личния му телефон, след като е тръгнал на работа, където използва даденото му от управлението блекбери. Може би целта е била есемесът да не бъде прочетен преди смъртта му.

— А след нея ли? С каква цел?

— Да привлече внимание към управлението и в крайна сметка към Бекерт. Което, разбира се, би означавало, че изпращачът поначало е знаел, че Стийл ще умре. Така нареченото предупреждение може да е било първата внимателно положена улика в плана за елиминиране на Бекерт.

— Много хитро. Само за това те бива, нали, Гърни? Една дяволски хитра теория след друга! Твърде жалко, че тази е очевидна глупост. Може би не си ме чул добре. ИМАМЕ ПРИЗНАНИЕ! Трябва ли да продължа да го повтарям?

С надеждата, че ще успее да предаде притесненията си лице в лице, Гърни приключи разговора, измъкна се от скривалището си сред дърветата, в което започваше да се чувства малко глупаво, и се насочи към Клайн, чието притеснено изражение никак не го окуражаваше.

— Виж, Шеридън, разбирам положението ти… — поде Гърни, като се стараеше да говори максимално кротко. — Просто мисля, че…

Прекъсна го дълбокото ръмжене на отлично центрован дванайсетцилиндров двигател. Марв Гелтър пристигаше с класическото си червено ферари.

В мига, в който Клайн видя Гелтър, махна пренебрежително с ръка към Гърни и закрачи към ферарито. Когато милиардерът слезе от колата, двамата проведоха кратък намръщен разговор. Клайн сочеше многозначително към къщата. Гелтър обаче забеляза детектива и дойде при него, като остави прокурора зазяпан подире си.

Усмивката му беше сурова като стържещия тембър на гласа му.

— Времето лети, приятелю. Дължиш ми отговор. Надявам се да е правилният.

Гърни отвърна на настоятелния му тон с безразлично свиване на рамене.

— Боя се, че от мен ще излезе лош кандидат и още по-лош главен прокурор.

— Ха! Точно такова изказване ще доведе до избирането ти. Колебливият герой. Без претенции. Като скромен шибан астронавт. Какъв дар! А ти дори не знаеш, че го притежаваш. В това му е чарът.

Преди Гърни да успее да изрази по-твърд отказ, на поляната излезе медиен микробус, оборудван със сателитна антена, следван от голям шевролет, и двата брандирани с еднакви рекламни надписи в червено, бяло и синьо: „РАМ ТВ — на мястото, където се раждат новините“..

Клайн побърза да отиде при Стейси Килбрик още със слизането й.