Убийството на Линда [bg]

— Вие, разбира се, не сте били очарована — предположи криминален инспектор Торѐн с присъщото си съчувствие.

Жената подчерта, че „разочарование“ била твърде мека дума да опише тогавашното й състояние. Гневът й не бил породен от самата изневяра. Тя нямала никакви намерения да се омъжва за него. Просто докато чакала Точния човек, Монсон й вършел работа за целите й, които не се отличавали от неговите. По този въпрос двамата нямали повод да се оплакват. Онова обаче, което я разгневило — „или, по-точно, ме накара да изляза от кожата си“, била наглостта му да я накара да изпере пуловера му.

Затова, още щом се прибрала, тя натъпкала пуловера в сака на Монсон и го изхвърлила в кофата за смет. През следващите няколко дни се надявала той да се обади, за да може поне да му натрие носа с изхвърления пуловер, но той не звъннал. Тя пък, от своя страна, нямала никакви намерения да го търси повече.

— И изхвърлихте всичко в кофата? — попита Торѐн.

Да: сака, пуловера, чифт мръсни боксерки, а вероятно и друго, но не си спомняла. Всичко това се озовало на боклука и понеже камионът минавал веднъж седмично, вече нямало надежда да открият каквото и да било в кофата.

— Разговорът ни е достатъчен — увери я Кнютсон, който старателно избягваше думата „свидетелски показания“.

— Докато сте били с него онзи път, сте забелязали някаква рана на корема му — напомни Торѐн. — Спомняте ли си по-подробно как изглеждаше тази рана?

Нищо особено — обикновено драскотина на десетина сантиметра над пъпа.

С каква дълбочина? Възпалена? Инфектирана? С каква дължина? Колко стара?

Не особено дълбока, на вид почистена; десет-петнайсет сантиметра, получена преди около денонощие — точно както й обяснил. Раната изглеждала като след одраскване в остър ръб и ако Торѐн си вдигне ризата, тя ще му покаже точно къде е била разположена. Свидетелката подчерта, че работи с пациенти и е свикнала да вижда голи тела.

— Благодаря за предложението — усмихна се Торѐн. — Но какво ще кажете да ви начертая скица върху лист хартия, а вие да ме насочвате?

— Точно така — потвърди свидетелката пет минути по-късно и кимна към рисунката на Торѐн. — Замисляли ли сте се за кариера на художник?

— Всъщност не — усмихна се Торѐн. — Просто от малък обичам да рисувам. Значи, раната изглеждаше така: хоризонтална, цепковидна, дълга около десет сантиметра и на също толкова от пъпа, обградена от драскотини, изкачващи се към гърдите.

Свидетелката потвърди описанието му. Помнела раната толкова добре, защото — да си остане между нас, помоли тя — целунала мястото няколко пъти. Малко кислородна вода и целувки, предложила тя на Монсон. Той отказал промивката, но приел целувките.