Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Спри, хуронско куче! — възкликна Ункас, като размаха лъскавата си брадвичка срещу Магуа. — Една делаварска девойка ти вика да спреш!
— Няма да вървя по-нататък — извика Кора, като спря неочаквано на края на едни скали, които се надвисваха над дълбока пропаст, недалече от върха на планината. — Убий ме, ако искаш, отвратителен хуроне, но няма да направя ни една крачка повече.
Двамата индианци, които подкрепяха девойката, вдигнаха готовите си томахавки с нечестивата радост, която, както се казва, само дяволите изпитват от злите дела, но Магуа възпря ръцете им. Като захвърли от скалите оръжията, които бе изтръгнал от другарите си, хуронският вожд извади ножа си и се обърна към своята пленница, видимо обзет от противоречиви страсти.
— Девойко — каза той, — избирай: колибата или ножа на Лисицата!
Без да го погледне, Кора падна на колене, вдигна очи и протегна ръце към небето, мълвейки със смирен, но изпълнен с вяра глас:
— Ах съм твоя, господи! Направи с мене това, което смяташ за най-добро!
— Девойко — повтори дрезгаво Магуа, като напразно се мъчеше да улови погледа на спокойните й и сияйни очи, — избирай!
Но Кора нито чу, нито разбра заповедта му. Всеки мускул от тялото на хурона трепереше и той вдигна високо ръка, но пак я отпусна, объркан като човек, който се двоуми. Още веднъж той поведе борба със себе си и пак вдигна острото оръжие. Но тъкмо в тоя миг над тях се чу пронизителен вик. Ункас се показа и скочи като луд от много голяма височина. Магуа направи крачка назад, а един от другарите му, възползувайки се от случая, заби собствения си нож в гърдите на Кора.
Хуронът се хвърли като тигър върху своя провинил се съплеменник, който вече бе тръгнал да бяга. Падайки, Ункас раздели двамата противници. Отклонен от целта си и влуден от току-що извършеното пред него убийство, Магуа заби оръжието си в гърба на прострения на земята делаварец, надавайки нечовешки крясък, докато извършваше подлото си дело. Но след удара Ункас се надигна като ранена пантера, която се хвърля върху врага си, и повали убиеца на Кора. Това усилие изчерпа последните му сили. После впи суров и втренчен поглед в Лисицата и в очите му се изписа всичко онова, което би направил, ако силите му не го бяха напуснали. Магуа стисна безчувствената ръка на несъпротивляващия се делаварец и три пъти прободе гърдите му с ножа си. Ункас, който продължаваше да гледа с неугасимо презрение своя враг, се простря мъртъв в краката му.
— Милост, милост, хуроне! — извика Хейуърд от височината с почти задушен от ужас глас. — Дай милост и сам ще получиш милост.
Победителят Магуа захвърли окървавения си нож нагоре към умоляващия го младеж и нададе яростен, див и едновременно победен вик, който възвести свирепата му радост на тези, които се сражаваха в долината, на хиляди стъпки по-долу. Отговори му с крясък разузнавачът, чиято висока фигура точно в този миг се запъти бързо към него край опасните скали със смели и безстрашни стъпки, сякаш притежаваше способността да се движи във въздуха. Но когато ловецът достигна мястото на безмилостната сеч, той намери на скалата само мъртъвците.
Острото му око хвърли само един поглед към жертвите, а след това се отправи към трудния за изкачване склон напред. На хребета на планината, на самия край на шеметна пропаст стоеше една фигура с вдигнати ръце и с крайно застрашителен вид. Без да се спре, за да разбере кой беше този човек, Ястребово око вдигна пушката си, но камъкът, който падна върху един от бегълците долу, даде възможност да се види възмутеното и зачервено лице на честния Гамът. След това от една пукнатина се зададе Магуа; той спокойно и равнодушно мина през тялото на последния си другар, прескочи широка цепнатина и се изкачи по скалите на място, където ръката на Дейвид не можеше да го достигне. Само с един скок той щеше да се намери отвъд пропастта и да осигури безопасността си. Но преди да скочи, хуронът се спря, размаха юмрук към разузнавача и изкрещя:
— Бледоликите са кучета! Делаварците са жени! Магуа ги оставя на скалите за храна на враните!
Като се изсмя дрезгаво, той направи отчаян скок, но не стигна там, където искаше да скочи. Ръцете му се заловиха за един храст на края на бездната. Ястребово око бе приклекнал като звяр, който се готви да скочи, и цялото му тяло така трепереше от възбуда, че дулото на полувдигната му пушка се люлееше като подухван от вятъра лист. Без да се изтощава в безплодни усилия, хитрият Магуа се отпусна на ръцете си и намери издатина, на която да опре крака. Тогава той събра всичките си сили, направи още един опит и успя да се хване с колене за ръба на пропастта. В този именно миг, когато тялото на неприятеля му се беше съвсем свило, развълнуваният разузнавач вдигна оръжието си. Дори скалите наоколо не бяха по-непоклатими от пушката му през краткия миг, додето тя избълва съдържанието си. Ръцете на хурона се отпуснаха, тялото му се олюля малко назад, ала коленете му още се държаха за скалата. Като хвърли непримирим поглед към врага си, той размаха заплашително ръка. Но тялото му се отплесна, след миг той полетя с главата надолу, стрелна се край храстите, пуснали корени в склона, и падна в пропастта, където намери смъртта си.