Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Възбудени от близостта на жилищата си и изморени от преследването, хуроните се спряха и с яростно отчаяние поведоха бой около колибата на съвета. Нападението унищожи всичко пред себе си като вихрушка. Томахавката на Ункас, пушката на Ястребово око и дори все още яката ръка на Мънроу — всички действуваха усилено в този момент и скоро земята се покри с труповете на неприятелите им. Въпреки смелостта си и макар непрестанно да се излагаше, Магуа успя да остане невредим подобно на героите от древните легенди, покровителствувани от съдбата, която бди над участта на своите любимци. Когато видя повалените си другари, хитрият вожд нададе крясък, с който изразяваше безкрайния си гняв и разочарование, и побягна от бойното поле, последван от едничките си двама останали живи приятели, като остави делаварците да свалят от убитите кървавите трофеи на победата.
Но Ункас, който напразно го беше търсил в схватката, се впусна да го преследва, а Ястребово око, Хейуърд и Дейвид побързаха по стъпките му. Най-многото, което можеше да направи разузнавачът, беше да държи дулото на пушката си малко пред приятеля си, но всъщност то служеше като чародеен щит. Веднъж Магуа като че ли реши да направи последно усилие да отмъсти за всички свои загуби, но веднага изостави това намерение и скочи в един гъсталак, където бе последван от неприятелите си. След това влезе внезапно в отвора на пещерата, която читателят вече познава. Ястребово око, който дотогава се бе сдържал да стреля само от любов към Ункас, нададе победоносен вик и високо заяви, че сега плячката им е сигурна. Преследвачите се втурнаха в дългия и тесен вход тъкмо навреме, за да зърнат отстъпващите фигури на хуроните. Минаването им през естествените галерии и подземни помещения на пещерата бе предшествувано от писъците и виковете на стотици жени и деца. В дрезгавата светлина пещерата приличаше на тъмнините на ада, през която пробягват пълчища нещастни духове и свирепи дяволи.
Ункас не изпущаше от очи Магуа, сякаш животът му имаше само една цел. Хейуърд и разузнавачът все още тичаха подир него, подтиквани — макар и в по-малка степен — от едно общо чувство. Но в тези тъмни и мрачни коридори пътят им взе да става заплетен и те все по-рядко успяваха да зърнат неясните фигури на бягащите хурони. За миг изглеждаше, че следата е загубена, когато видяха една бяла рокля да се развява в най-отдалечения край на един коридор, който водеше сякаш нагоре в планината.
— Това е Кора! — възкликна Хейуърд, в чийто глас се смесваха ужасът и радостта.
— Кора! Кора! — повтори Ункас, като затича напред подобно на елен.
— Да, девойката! — извика разузнавачът. — Смелост, лейди! Идем! Идем!
Когато за миг зърнаха пленницата, те подновиха гонитбата с удесеторено усърдие. Но пътят беше труден, неравен и на места почти непроходим. Ункас захвърли пушката си и се впусна напред с шеметна бързина. Хейуърд необмислено последва примера му, при все че миг след това двамата съзнаха глупостта на постъпката си, когато чуха гърма на една пушка, която хуроните намериха време да изпразнят в прохода между скалите и чийто куршум леко нарани младия мохикан.
— Трябва да ги настигнем! — каза разузнавачът, като изпревари приятелите си с един отчаян скок. — При това разстояние онези негодници ще избият всички ни. Вижте, те държат така девойката, че да се крият зад нея.
При все че не обърнаха внимание на думите му или по-скоро не ги чуха, другарите му последваха неговия пример и с невероятни усилия стигнаха достатъчно близо до бегълците, за да забележат, че двамата воини влачеха помежду си Кора, а Магуа им даваше нареждания каква посока да поемат в бягството си. В този миг фигурите и на четиримата се очертаха на фона на небето при един отвор на пещерата и те изчезнаха. Едва ли не подлудени от разочарование, Ункас и Хейуърд увеличиха усилията си, които и без това изглеждаха свръхчовешки. Те изскочиха от пещерата на склона на планината тъкмо навреме, за да видят накъде бяха поели хуроните. Те бягаха нагоре по стръмнината по мъчен и опасен път.
Затруднен от пушката си и неподтикван от такъв силен интерес към пленницата, какъвто бе интересът на приятелите му, разузнавачът ги остави да го надминат. Ункас на свой ред излезе пред Хейуърд. В този ред за невероятно кратко време те преминаха скали, пропасти и трудности, които в друг момент и при други обстоятелства биха им се сторили почти непреодолими. Но усилията на буйните младежи бяха възнаградени, когато видяха, че тъй като Кора пречеше на хуроните да бягат, те изоставаха.