Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Но групата едва бе излязла на открито, когато в гърба им се чу залп от десетина пушки. Един делаварец подскочи високо във въздуха като ранен елен и се простря мъртъв на земята.
— Аха! Аз се страхувах от подобна дяволия! — възкликна разузнавачът на английски, след което с бързината на мисълта прибави на езика, който бе възприел като свой: — Залягайте, воини, и стреляйте!
При тези думи групата се разпръсна и преди да се бе съвзел от изненатата си, Хейуърд се видя останал сам с Дейвид. За щастие хуроните бяха вече отстъпили и огънят им не го застрашаваше. Но очевидно това положение нямаше да трае дълго, защото разузнавачът даде пример за ускорено отстъпление, като изпразваше пушката си и притичваше бързо от едно дърво до друго, докато неприятелят бавно се оттегляше.
Изглежда, че нападението бе предприето от много малка група хурони, но тя постепенно се увеличаваше, като настигаше други свои воини, докато огънят, с който те отговаряха, стана ако не напълно, то поне почти толкова силен, колкото този на напредващите делаварци. Хейуърд се хвърли между сражаващите се и като подражаваше на своите другари в необходимите мерки за предпазване, стреляше с пушката си. Сега сражението се засили и стана позиционно. Малцина бяха ранени поради това, че и двете страни се криеха зад дърветата, без да излагат ни част от телата си, освен когато трябваше да се прицелят. Обаче възможностите постепенно станаха неблагоприятни за Ястребово око и неговата група. Със своя бърз поглед разузнавачът схвана опасността, без да знае как да я предотврати. Той разбра, че е по-опасно да отстъпи, отколкото да задържи позицията си, но в същото време видя, че неприятелят трупа хора към фланга му, което така пречеше на делаварците да се закриват, че малко оставаше да ги накара да прекратят огъня си. В този критичен момент, когато започнаха да мислят, че цялото неприятелско племе постепенно ги заобикаля, те чуха бойни викове и тракане на оръжия да ехтят под сводовете на гората откъм мястото, където се бе разположил Ункас; това беше една ладийка, която се намираше под равнището на бойното поле, където се сражаваха Ястребово око и неговите хора.
Резултатът от това нападение пролича мигновено и бе много благоприятен за разузнавача и групата му. Изглежда, че докато собствената му внезапна атака бе очаквана и затова пропадна, неприятелят на свой ред бе измамен относно целта й и броя на войниците, поради което бе оставил твърде малко хора да противостоят на вихреното нападение на младия мохикан. Това обстоятелство ясно пролича както в бързината, с която горската битка се премести нагоре към селището, така и от незабавното намаляване на нападателите, които се впуснаха да укрепят предната линия, оказала се сега главна защита.
Като насърчаваше другарите си с гласа си и с личния си пример, Ястребово око им даде заповед да се впуснат върху неприятеля. При този груб начин на водене на война нападението се състоеше просто в придвижване от прикритие към прикритие, по-близо до неприятеля; тази маневра бе моментално и успешно изпълнена. Хуроните бяха принудени да се оттеглят и полесражението се премести от по-откритото място, където боят бе започнал, до един кът, където нападнатите намериха гъсталак, в който да се укрият. Тук битката продължи — трудна и както изглеждаше, със съмнителен изход. При все че никой от делаварците не падна, кръвта течеше изобилно от раните им поради неблагоприятното положение, в което се намираха.
В това критично положение Ястребово око намери начин да застане зад същото дърво, което служеше за прикритие на Хейуърд, а по-голямата част от воините му се намираха малко надясно от него, така че гласът му можеше да достигне до тях и оттам те продължаваха да поддържат честа, но безплодна стрелба срещу укрилия се неприятел.
— Вие сте млад човек, майоре — каза разузнавачът, като опря приклада на „Еленоубиеца“ на земята и се облегна на цевта му, малко изморен от досегашните усилия, — и може би в бъдеще участта ви ще бъде да водите войски против тези дяволи, мингозците. Тук можете да видите същността на индианския начин на воюване. Тя се състои главно в ловка ръка, бързо око и добро прикритие. А ако имахте сега една рота от „Кралските американци“, по какъв начин щяхте да се справите с работата?