Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Слава Богу, слава Богу! — възкликна Кап. — Какво бреме падна от душата ми, когато чух милия ти глас, Магнит! Страхувах се, че и теб е постигнала участта на бедната Джени. През последните две денонощия ми беше толкова тежко, сякаш бяха струпали върху гърдите ми цял тон баласт. Ти ме питаш какво трябва да направиш, дете мое, но аз не зная как да те посъветвам, въпреки че си родна дъщеря на родната ми сестра. Само едно мога да ти кажа, мое бедно момиче: проклети да бъдат денят и часът, когато ние с теб дойдохме в тази сладководна локва!
— Кажи ми, вуйчо, истина ли е, че твоят живот е в опасност? Трябва ли според теб да отворя вратата?
— Дебелата верига и двата чифта възли здраво крепят въжетата и аз не бих съветвал никого, който още не е попаднал в ръцете на тези дяволи, да разтваря и развързва каквото и да било. Що се отнася до мен и до интенданта, то ние сме хора на възраст и както би казал честният Следотърсач, човечеството ще преживее и без нас. За интенданта никак не е важно дали ще приключим сметката сега или една година по-късно, пък аз, да бях в морето, щях да зная какво да правя, но тук в тази сладководна яма, как да кажа, ако се намирах на борда на тази крепост, никакви уговорки на индианците не биха ме примамили навън.
— Не обръщайте внимание на брътвежите на вашия вуйчо, прекрасна Мейбъл — намеси се Мюр. — Той явно е сломен от скръб и не е в състояние да се съобразява с обстоятелствата. Ние, трябва да знаете това, сме в ръцете на хуманни и порядъчни хора и нямаме никакви основания да се страхуваме от оскърбления или насилие. Инцидентите, които станаха, са неизбежни по време на война и не могат да изменят нашето отношение към неприятеля. От това, което се е случило, не може да се направи извод, че с пленниците не се постъпва според закона. Нито мистър Кап, нито аз, кълна ви се в честта си, не можем да се оплачем от нищо, след като се предадохме на мистър Пронизваща стрела, чиято доблест и самообладание наистина ми напомнят за древните римляни или спартанци. И все пак, както ви е известно, всеки народ си има свои обичаи и нашите скалпове, ако не ги спасите с капитулацията си, могат да станат законна жертва и да послужат за успокоение на душите на загиналите индианци.
— Не, мисля, че ще бъде по-разумно да остана в блокхауса, докато се реши съдбата на острова — възрази Мейбъл. — Нашите неприятели няма за какво да се боят от мене; те знаят, че не мота да им причиня никакво зло. А за една млада и неопитна девойка е много по-прилично да стои тук.
— Ако работата се отнасяше само до вас или до вашето удобство, Мейбъл, всички бихме отстъпили с удоволствие пред вашето желание. Но тези господа мислят, че блокхаусът ще им бъде полезен при техните военни действия и затова искат да го завладеят. Ще ви кажа откровено, че когато ние с вашия вуйчо попаднахме в критично положение, аз, страхувайки се от последствията, се възползвах от властта, дадена на един офицер на негово величество, и сключих с противника договор за капитулация, като се задължих да му предам блокхауса и целия остров, Щастието е твърде измамно по време на война и ние сме длъжни да се покоряваме на съдбата. И така, отворете незабавно вратата, прекрасна Мейбъл, и се доверете на покровителството на тия, които умеят да отдават заслуженото на красотата и добродетелта, изпаднали и нещастие. В цяла Шотландия няма да намерите по-учтив и по-добре запознат с правилата на етикета кавалер от този вожд.
— Не излиза от блокхаус — прошепна Юнска реса, която стоеше наблизо и внимателно следеше това, което ставаше. — Блокхаус добро, скалп не вземе.
Ако не беше този съвет, Мейбъл може би щеше да отстъпи пред увещанията на Мюр. Тя беше започнала вече да мисли, че би било по-добре да се умилостиви неприятелят с отстъпка, отколкото да бъде озлобен от съпротивата. Мюр и вуйчо й бяха в ръцете на ирокезите и те вече знаеха, че в блокхауса няма мъже. Ако тя продължаваше да упорства и да не ги пуска доброволно, индианците, незастрашени вече от пушки, можеха да избият вратата или да прорежат дупки в гредите. Думите на Юнска роса я спряха, а настойчиво протегнатите ръце и умоляващият поглед на индианката затвърдиха отново временно разколебаната й решителност.
— Още не пленник — прошепна Юнска роса. — Нека опита вземе плен. Докато не вземе плен, много обещава. Роса ще покаже на тях.
Понеже вуйчо й мълчеше — навярно за да му е чиста съвестта, Мейбъл продължи преговорите с Мюр и вече по-смело му заяви, че няма намерение да предава блокхауса.
— Но вие забравяте за капитулацията, мис Мейбъл — каза Мюр. — Тук вече става дума за честта на офицера, а това ще рече — и за честта на самия крал. Знаете, че за офицера честта стои над всичко.