Следотърсача

Мейбъл безуспешно махна флагчето си осем или десет пъти и вече бе започнала да се отчайва, когато изведнъж видя, че в отговор й дават знак с веслото. Човекът, който лежеше в пирогата, се понадигна и Мейбъл позна в него Чингачгук. Най-сетне тя виждаше пред себе си приятел, който навярно искаше да й помогне, и отново си възвърна присъствието на духа. Мохиканът сигурно я е забелязал и познал, защото знаеше, че бе тръгнала заедно с баща си към поста. Тя се надяваше, че той чака настъпването на тъмнината, за да направи всичко възможно да я освободи. Предпазливостта му говореше, че той сигурно знаеше за присъствието на неприятеля на острова, а на неговото благоразумие и ловкост Мейбъл можеше да разчита напълно. Сега главното затруднение беше присъствието на Юнска роса Мейбъл си даваше сметка, че колкото и да е привързана към нея, индианката е вярна на своите и нямаше да допусне в блокхауса индианец-враг, или да я остави да излезе и евентуално да разруши плановете на Пронизваща стрела. Никога през живота й времето не бе текло така бавно и мъчително, както през този половин час, откакто видя Голямата змия. Целта, към която с такава страст се стремеше — да спаси себе си, да спаси баща си и всички останали, бе толкова близка и тъй недостижима… Мейбъл знаеше, че въпреки цялата й доброта и нежност Юнска роса е достатъчно решителна и хладнокръвна и затова след дълги колебания стигна до извода, че за постигането на своята цел няма друг изход, освен да измами своята вярна другарка и спасителка. За искрената и чистосърдечна девойка бе отвратително да мами такава приятелка като Юнска роса, но в случая бе поставен на карта животът на нейния баща. Освен това индианката нямаше да пострада, а мисълта, че може да стане наложница на Пронизваща стрела, бе достатъчна за Мейбъл, за да преодолее прекалената си добросъвестност.

С настъпването на тъмнината сърцето на Мейбъл започна все по-силно да бие и тя многократно промени плана си за действие. Както и преди, главната пречка си оставаше Юнска роса. Мейбъл напрягаше ума си да измисли най-добрият начин да узнае дали Чингачгук се е промъкнал вече до вратата и как да го пусне, без да разтревожи винаги бдителната Юнска роса. А в това, че той ще дойде, тя не се съмняваше нито за минута. Времето течеше и ако не слезеше долу да посрещне мохикана, той можеше да дойде и да си отиде, защото за него бе опасно да остава по-дълго на острова. Трябваше да се вземе решение, дори ако то се окажеше после погрешно. Като избираше най-различни средства за отстраняването на Юнска роса, Мейбъл най-сетне се приближи до индианката и потискайки вълнението си, каза:

— Не се ли страхуваш. Юнска роса, че ирокезите могат все пак да запалят блокхауса? Нали помислиха, че тук е Следотърсача?