Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Зная, мистър Мюр, но зная също, че в тази експедиция на вас не ви е дадена никаква власт и следователно нямате право да предавате блокхауса на неприятеля. Освен това аз съм чувала от татко, че пленникът губи всякакви пълномощия.
— Това е чиста софистика, очарователна Мейбъл, и измяна срещу краля. Вашият отказ хвърля петно върху честта на офицера и разрушава доверието в свещеното кралско име. Вие сама ще се откажете от намерението си, ако помислите малко по-трезво и прецените всички обстоятелства и факти.
— Да, това наистина са обстоятелства, дявол да го вземе! — измърмори Кап.
— Не слушай вуйчо — възкликна Юнска роса, която се занимаваше с нещо в ъгъла. — Блокхаус добро, скалп не вземе.
— Аз ще остана тук, мистър Мюр, докато не получа новини от баща си. Той ще се върне след десет дни.
— Ах, Мейбъл, няма да измамите неприятеля с тази хитрост. Ако нямахме достатъчно основания да подозираме в измяна един нещастен млад човек, бих казал, че по някакви непонятни за нас пътища неприятелят е много добре осведомен за нашите действия и за нашите планове и прекрасно знае, че още до залез слънце достойният сержант и неговите спътници ще паднат в ръцете му. Така че не ви остава нищо друго, освен да се преклоните като истинска християнка пред волята на провидението.
— Вие се заблуждавате, мистър Мюр, като смятате, че стените на това укрепление не са достатъчно здрави. Искате ли да видите какво мога да направя, ако реша да се защитавам?
— Опитайте, да видим — измърмори интендантът.
— Какво ще кажете например за това? Погледнете, моля ви, към горната бойница!
При тия думи на Мейбъл всички погледнаха нагоре и видяха как от бойницата бавно се издава напред дулото на пушка. Юнска роса още веднъж прибягна към уловката, която се бе оказала толкова удачна. Щом видяха цевта на смъртоносното оръжие, индианците се хвърлиха настрани и за по-малко от минута се изпокриха кой където види. Без да снема поглед от цевта, докато се убеди, че не е насочена към него, френският офицер спокойно извади табакерата си и взе щипка енфие. Мюр и Кап, които нямаше от какво да се страхуват, също останаха на местата си.
— Бъдете благоразумна, прелестна Мейбъл — продължи да увещава девойката интендантът. — Защо искате да предизвиквате безсмислено кръвопролитие? Кажете, в името на всички крале на Албион, кой се е затворил с вас в тази дървена кула и има толкова кръвожадни намерения? Това е някаква магия и доброто ни име сега зависи от вашето обяснение.
— А какво бихте казал, мистър Мюр, ако гарнизонът на този непристъпен пост се състои от Следотърсача? — възкликна Мейбъл, отклонявайки се от пряк отговор. — Какво мислят вашите френски и индиански приятели за точността на неговото оръжие?
— Бъдете снизходителна към нещастните, прекрасна Мейбъл, и не смесвайте верните слуги на краля — Бог да благослови и него, и целия му августейши род! — с кралските врагове. Ако Следотърсача наистина се намира в блокхауса, нека се обади, за да водим преговорите направо с него. Той знае на чия страна сме ние и няма защо да се страхуваме от него, особено пък аз. За благородните хора съперничеството е само още един повод за взаимно уважение и приятелство. Нали щом двама мъже се възхищават от една и съща жена, това означава, че те имат общи възгледи и вкусове?
Интендантът и Кап наистина можеха да разчитат на разположението на Следотърсача. Френският офицер обаче, който до този момент се бе държал удивително твърдо и спокойно, отскочи назад само при споменаването на страшното име. Човек с железни нерви, отдавна привикнал с опасностите и рисковете на тукашната война, той явно не изпитваше никакво желание да остане под прицела на сърнебойката, която в тези отдалечени гранични райони се ползваше с не по-малка слава, отколкото Марлборо в Европа. Той не счете, че е срамно да се скрие и настоя пленниците да го последват. Мейбъл толкова се зарадва на избавлението си от враговете, че не успя да изпита съжаление към приятелите си. Все пак, като надникна през бойницата, тя изпрати въздушна целувка и няколко окуражителни думи на Кап, който бавно и неохотно се отдалечаваше.
Неприятелят, изглежда, отложи за известно време намерението си да завладее блокхауса. Юнска роса надникна през отвора на покрива, откъдето се виждаше всичко, и съобщи, че всички са седнали да обядват в едно отдалечено и добре закрито място на острова, а Мюр и Кап съвсем спокойно се хранят заедно с тях. Това известие успокои малко Мейбъл и тя отново започна да мисли как да избяга или поне как да предупреди баща си за опасността, която го заплашваше. Сержантът трябваше да се върне привечер и Мейбъл знаеше, че съдбата му зависи от всяка спечелена или загубена минута.