Пустош

— Не съм ти искал мнението — процеди Тик Так. — Я затвори вратата — да не би да си роден в пещера?

Тъмнокосата жена пискливо се изкиска, все едно изграчи врана. Гигантът рязко извърна глава и се втренчи в нея; тя моментално млъкна и сведе поглед.

Джейк забеляза, че вратата, през която го беше вкарал пиратът, беше двойна. Напомняше шлюзова камера от фантастичен филм. Гашър я затвори, обърна се към господаря си и вдигна палец. Тик Так кимна и лениво протегна ръка към бутона, монтиран на съоръжение, напомнящо катедра. Помпа в стената заработи с бучене, светлината на неоновите лампи леко помръкна. Разнесе се свистене и колелото, монтирано на вътрешната врата, се завъртя. Момчето предполагаше, че същото се случва и с другата врата. Следователно помещението беше нещо като бомбоубежище. Помпата престана да работи и лампите отново блеснаха с ярка светлина.

— Готово — промърмори русокосият гигант и огледа момчето от глава до пети. Джейк се почувства като буболечка, поставена под микроскоп. — Сега сме в безопасност и ни е уютно като на бълхи в юрган. Нали, Хутс?

— Тъй вярно — побърза да отговори висок и слаб мъж с черен костюм. Лицето му беше покрито с обрив и той непрекъснато се почесваше.

— Доведох хлапето — обади се Гашър. — Рекох ти, че ще ти го докарам, нали?

— Справи се прекрасно — промърмори Тик Так. — Честно казано, подозирах, че ще забравиш паролата, но…

Тъмнокосата отново се изкикоти. Гигантът рязко се обърна към нея, без да престава да се усмихва, и преди Джейк да осъзнае какво се случва… какво вече се беше случило, непознатата политна назад. Очите й бяха изцъклени от изненада и болка, ръцете й притискаха някакъв израстък на гърдите й, който само преди секунда липсваше.

Момчето разбра, че докато се е обръщал, Тик Так е извадил кинжала от ножницата и го е запратил към жената. Дръжката от слонова кост стърчеше от гърдите на непознатата. Великанът беше действал с бързина, на която дори Роланд не беше способен — всичко това напомняше на зловещ фокус.

Присъстващите мълчаливо наблюдаваха как жената направи няколко крачки към Тик Так, като се задъхваше и стискаше дръжката на кинжала, неволно блъсна една от лампите, а човекът, когото бяха нарекли Хутс, се спусна, за да предотврати падането на лампата. Русокосият гигант продължаваше да седи с крак, преметнат през облегалката на креслото, и усмихнато наблюдаваше жената.

Тя се спъна в ръба на килима и политна напред. Тик Так отново реагира с мълниеносна, невероятна бързина. Изправи преметнатия си крак и рязко ритна в корема тъмнокосата, която отхвръкна към стената. От устата й бликна кръв и изпръска мебелите. Жената се удари в стената, свлече се по нея и сякаш седна на пода. Главата й клюмна — приличаше на мексиканка, задрямала по време на следобедната фиеста. Джейк не можеше да повярва, че с такава невероятна скорост се е преселила от света на живите в царството на мъртъвците. Под неоновото осветление косата й напомняше на ореол, обагрен в червено и синьо. Безжизнените й очи изумено се взираха в Тик Так, сякаш тя не можеше да повярва, че вече е мъртва.