Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 70-те години радарният проект, наречен Пейв мувър, събужда във военновъздушните сили интерес към подобни наблюдателни средства. Проектът е задвижен от придобития опит в арабско-израелския конфликт. През 1985 г. военновъздушните сили и армията, които използват хеликоптерен наблюдателен радар, обединяват изискванията си, за да разработят ДЖЕЙСТАРС.
Самолетът ДЖЕЙСТАРС е създаден на базата на Боинг 707–320 с монтиран многофункционален радар AN/APY–3. Радарът може да „улавя“ цели с големината на камион на територия 520 кв. км. И мобилни, и стационарни обекти могат да бъдат засичани с висока степен на точност, което е от изключителна важност както за събирането на разузнавателна информация, така и за определянето на целите. ДЖЕЙСТАРС могат едновременно да държат под око стотици земни станции на базата на действителното време там.
Обичайното времетраене на полет с едно зареждане е 11 часа. Системата ДЖЕЙСТАРС може да работи нощем и практически при всякакви атмосферни условия. E–8 има екипаж 21 души, а за по-дългите полети са предвидени места и за резервни членове на екипажа.
Първите 2 самолета образец E–8A излитат на 1 април 1988 г. И 2-та самолета са използвани за проследяване на иракски сухоземни сили по Време на войната в Персийския залив през януари 1991 г. Успешно е набелязването на иракски превозни средства, включително ракетните позиции от типа Скъд. Двата самолета са изпълнили 49 полета, всеки средно по 11 часа, като през по-голямата част от въздушната война поне единият е бил във въздуха.
E–8A JSTARS
Джеймс Бонд
Герой от изключително успешните шпионски романи на ЯН ФЛЕМИНГ и от много ФИЛМИ, които са създадени по тези книги. Бонд е АГЕНТ 007 — хладнокръвен британски таен агент, чието КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ с 2-те нули в началото показва, че има разрешение да убива.
В романите, изпълнени с богата фантазия, има и елементи на истина. Често срещаният противник на Бонд — СМЕРШ, е действително съществуваща съветска разузнавателна организация. Българският писател А. Гуляшки (за когото се твърди, че работи по поръчка на КГБ) пише роман анти-Бонд, за да се противопостави на отрицателната представа, създадена от Флеминг за СМЕРШ и руснаците. В книгата „Мисията на Захов“, публикувана с оригиналното заглавие „Авакум срещу 007“ в поредица на вестник Комсомолска правда, срещу Бонд се изправя комунистически герой. Ръководителят на Бонд, чийто прототип е Макс Найт — директор на отдел B–5 в МИ–5, нарича себе си M по аналогия с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на ръководителя на МИ–6 C.
Смъртта на Флеминг през 1964 г. не означава, че е настъпила смъртта на Бонд. Издателите на агент 007 поверяват на Джон Гарднър задачата да опази Бонд жив. Гарднър изменя на Бонд с шумен герой, наречен Бойси Ъукс, в „Ликвидаторът“ („The Liquidator“, 1964) и още няколко книги. Първата имитация на Бонд — „Подновено разрешително“ („License Renewed“), е публикувана във Великобритания и Съединените щати през 1981 г. Другите книги от поредицата излизат всяка следваща година.
За имената и датите на книгите и филмите за Джеймс Бонд вж. ФЛЕМИНГ, ЯН, както и ФИЛМИ.
Джеймс, Лу
Псевдоним на последния офицер на ЦРУ, напуснал Виетнам.
На 16 април 1975 г. при обкръжението на Сайгон Джеймс е заловен от северновиетнамци. Когато и последните американци напускат Виетнам на 30 април, Джеймс не е сред тях. Съдбата му е неизвестна, а ЦРУ го води за изчезнал „офицер от консулския отдел“.
Той е заловен с група офицери от южновиетнамската армия, пребит при продължителен разпит, а след това изпратен в Ханой и хвърлен в затвора. Джеймс е бил под „леко“ ПРИКРИТИЕ, с лична карта за „служител на американското посолство“ и „запасен офицер от външните служби“. Но той няма истинско назначение в посолството и не може дълго да заблуждава похитителите. След многократни разпити северновиетнамските следователи му показват заловени документи, в които е разкрита истинската му самоличност.
Джеймс е освободен 6 месеца по-късно въз основа на „професионално споразумение“, като го нарича ФРАНК СНЕП в книгата си „Период на честност“ („Decent Interval“, 1977). „Споразумението е постигнато от ЦРУ с посредничеството на друга западна разузнавателна организация. Той наистина е последният оперативен работник от ЦРУ, напуснал Виетнам.“