Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Дерябин изоставя жена си и децата си в импулсивното си решение. ЦРУ извежда Дерябин от Виена — качват го като пратка на влака и така преминава през окупираната от руснаците зона на австрийската столица. В продължение на 5 години ЦРУ крие Дерябин, докато бъде разпитван и въвеждан в агенцията. Едно от най-интересните му разкрития е забележката на висш разузнавач — Дерябин я е чул, докато е работел в Москва, — нарекъл френската разузнавателна агенция СВДК „тази проститутка, която сложих в джоба си“. Тази информация се оказва особено ценна 7 години по-късно, когато ЦРУ при обработване показанията на съветски предатели узнава, че КГБ е проникнало дълбоко в СВДК. Дерябин е посочил и АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН като потенциален предател. (Голицин потвърждава проникването в СВДК.)
Дерябин става специалист по съветска история и методите на съветското разузнаване в агенцията. Той преподава в ЦРУ и изнася лекции в КОЛЕЖА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, превежда „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965), книга за служебно ползване в ЦРУ за полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — най-високопоставения съветски военен, за когото се знае, че е сътрудничил на Запада.
Дерябин пише съвместно с Франк Гибни автобиографията „Тайният свят“ („The Secret World“, 1959). Други негови книги: „Пазители на терора“ („Watchdogs of Terror“, 1972) — за съветското разузнаване, „КГБ: господари на Съветския съюз“ („KGB: Masters of the Soviet Union“, 1982). Заедно с Джералд Шектър е написал книга за Пенковски — „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“, 1992).
Десетилетие на шпионите
Термин, въведен от авторите на тази книга, за да отразят големия брой американци — предимно служители, — арестувани за шпионаж през 80-те години. Почти 60 служители, сред които и цивилни, само от Министерството на отбраната са обвинени в шпионаж или в сериозни нарушения на правилата за сигурност. От 70-те години двигателна сила за извършените шпионски действия е алчността, а не идеологически причини както при МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИН и ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ преди започването на Студената война. В предишната си книга — „Търговци на измяна“ („Merchants of Treason“, 1988), авторите на тази енциклопедия пишат: „Ерата на шпионството за пари е подвластна на нуждата на клиента за данни, получени от продажни шпиони, алчни за пари.“
ДЕСОТО
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на операция на ВМС на САЩ по патрулирането на флотски бойни единици в Тонкинския залив край Северен Виетнам от началото на 60-те години. Целта е ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ. Съмнителна атака срещу боен кораб на ДЕСОТО предизвиква криза, която довежда до Виетнамската война.
През януари 1964 г., когато започва патрулирането на ДЕСОТО, СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ одобрява строго секретния план 34-А, с който се възлага на ЦРУ да поддържа тайните операции на силите на Южен Виетнам срещу северновиетнамските войски. Планът се състои от 2 части: внедряване на южновиетнамски АГЕНТИ в Северен Виетнам, прехвърляни със самолети и плавателни съдове, и бързи светкавични атаки срещу северновиетнамските брегови укрепления с високоскоростни самолети, пилотирани от южновиетнамци или наемници на ЦРУ.
„Въпреки че някои бяха запознати и с операциите на 34-А, и с патрулите на ДЕСОТО, достъпът до програмата беше строго ограничен. Затова ръководителите и изпълнителите на една от тях по правило не знаеха какво предвижда другата“ — пише в мемоарите си „В ретроспектива“ („In Retrospect“, 1995) бившият държавен секретар Робърт Макнамара, като добавя: „Така трябваше да бъде.“
През нощта на 20 юли 1964 г. южновиетнамски патрулни катери според план 34-А атакуват 2 северновиетнамски острова в Тонкинския залив. На следващата сутрин американският боен кораб Мадокс, извършващ патрул в рамките на операция ДЕСОТО, се насочва към залива. На 2 август Мадокс, все още в международни води, на около 25 мили от брега дава сигнал, че е нападнат. На помощ му е изпратен друг боен кораб — Търнър Джой.
На 4 август е предприета нова атака по план 34-А край брега на Северен Виетнам и няколко часа по-късно Мадокс и Търнър Джой подават сигнал, че са атакувани от катери, 2 от които са потопени. От самолетоносача Тикондерога излита изтребител, за да окаже помощ на 2-та кораба.
От тогава до днес не стихват споровете по повод на това, какво точно е станало на 4 август в Тонкинския залив. Някои военноморски офицери, които са видели всичко с очите си, твърдят, че не е имало никаква атака от страна на северновиетнамски катери. Интерпретацията на прехванатите северновиетнамски радиосъобщения от АНС е подложена на съмнение.