Лицето [bg]

Въпреки призрака, който му се бе явил на улицата, Хазарт не можеше напълно да се примири с мисълта, че баба Роуз може да има по-добра представа за действителността от всички, които познаваше.

Той не бе от онези, които се колебаят какво да направят както в ежедневието, така и в моменти на сериозна опасност, но седнал разтреперан в колата, под дъжда, в мрака, той имаше нужда от време да осъзнае дори че трябва да запали мотора и да пусне отоплението. Дали да позвъни на вратата на Лапута се оказа най-трудното решение в живота му.

Ако умреш, няма да мога да те върна — бе казал Дъни, подчертавайки местоимението за второ лице.

Един полицай не можеше да отстъпи само защото го е страх да не умре. Ако си го позволи, ще трябва да си върне полицейската значка, да си намери работа в търговията на телефони и да научи някакъв занаят, с който да си запълва свободното си време.

Не съм твоят ангел хранител — бе казал Дъни, отново подчертавайки местоимението за второ лице, което, разбира се, бе предупреждение, но което също така водеше до заключения, от които му се завиваше свят.

Искаше му се да отиде при баба Роуз, да сложи глава на скута й, а тя да угаси огъня в главата му със студен компрес на челото. Може би тя бе изпекла курабийки. Можеше да му свари мляко с какао.

През преградата на дъжда къщата на Лапута на отсрещната страна не изглеждаше същата, както преди. Отначало тя му се бе видяла като красива викторианска сграда с голям двор, топла и приветлива, един от онези домове, които ограждат със сигурност семействата в тях, в които децата стават лекари или адвокати, или космонавти и в които всички се обичат завинаги. Сега, като я погледнеше, той изпитваше чувството, че в една от спалните вътре трябва да има младо момиче, завързано към левитиращо легло, което повръща бурно, кълне Исус Христос и говори с гласовете на демони.

Като полицай той не можеше да позволи на страха си да вземе връх, но като приятел не можеше да излезе от играта и да остави Итън без подкрепа, без да пази гърба му.

Информация. Хазарт знаеше от опит, че съмненията се пораждаха от недостига на информация за вземането на добро решение. Трябваше му някой, който да издири отговорите на няколко въпроса.

Проблемът беше, че нямаше официална причина да се занимава с това разследване. Ако този готованко бе замесен в нещо, то бе убийството на Мина Рейнърд, което бе възложено на Кеселман, не на Хазарт. Не бе възможно да потърси информация по обикновените канали.

Той се обади на Лора Мунвес от отдела за подпомагане на детективите. Тя беше ходила с Итън, продължаваше да го обича и му бе помогнала да намери Ролф Рейнърд по номера на хондата, която бе снимана от една от камерите за наблюдение в имението.

Хазарт се страхуваше, че може да си е отишла, но тя отговори и той въздъхна с облекчение: