Лицето [bg]

Само преди миг Дъни се бе чувствал благодарен, че менторът му не е сърдит. Тихата тревога и съжалението, изразено от ментора му, обаче го стряскат, защото те означават, че вече е взето решение.

— Има много заобиколни начини — продължава Тифон, — с които би могъл да накараш господин Янси да не влиза в тази къща.

Веселата натура на възрастния мъж не може да бъде потискана дълго. Усмивката отново разцъфтява на лицето му. Очите му започват да искрят така радостно, че ако му се сложи фалшива брада с белия цвят на косата му и не толкова елегантен костюм, след две нощи той спокойно може да седне в шейна и да полети с безкрили елени в небето.

Тифон се навежда конспиративно през масата.

— Можеше да му извъртиш някой от хилядите призрачни номера, момчето ми, и да го накараш да побегне от тази къща при баба си Роуз или в бара. Не беше нужно да го предупреждаваш открито. И ако продължаваш по този начин, със сигурност няма да помогнеш на приятеля си Итън, а може и сам да станеш причина за смъртта му или за смъртта на момчето.

Те се умълчават, загледани един в друг.

Дъни не смее да попита дали ще му разрешат да продължи делото, защото се страхува, че вече знае отговора.

Тифон отново отпива от мартинито си и възкликва:

— Ти си една страхотна бомба, Дъни. Много си твърдоглав, прибързан, дразнещ, но си и много забавен. Постоянно ме разсмиваш, истината ти казвам.

Дъни не е сигурен как да разбира това изказване и продължава да чака мълчаливо.

— Не искам да те обидя — казва Тифон, — но гостите ми за вечеря ще пристигнат скоро. Какъвто си мършав, изгладнял и не особено изискан, можеш да ги стреснеш. Те са вечно на тръни и лесно се плашат. Една жена политик и двама от екипа й.

— Може ли да продължа да защитавам Итън? — осмелява се да попита Дъни.

— След толкова нарушения бих бил оправдан да кажа не. Ангелите хранители трябва да спазват определени стандарти, нали? Добрите намерения не са достатъчни. За тази служба би трябвало да се изисква по-голяма етичност от тази на американските сенатори и професионалните мошеници картоиграчи.

Тифон става от стола и Дъни скача на крака.

— Въпреки това аз съм склонен да ти простя за последен път, момчето ми.

Дъни стисва подадената му ръка.

— Благодаря, сър.

— Ала имай предвид, че си под ежеминутно наблюдение. Ако не спазваш условията на договора, пълномощията и уменията ти ще ти бъдат незабавно отнети и веднага ще бъдеш изпратен във вечния ти дом.

— Няма повече да нарушавам договора.

— И когато се прибереш във вечния си дом, Итън ще остане без подкрепа.

— Ще следвам правия път.

Тифон слага ръка на рамото на Дъни и го стисва нежно, като баща, съветващ сина си.

— Не е лесно след толкова дълго ходене по наклонената плоскост да тръгнеш по правия път, момчето ми. Но сега ще трябва всяка минута да внимаваш къде стъпваш.

Дъни напуска ресторанта и тръгва по кея сред мъглите, огласени от глухите изсвирвания на лодките. Използвайки мъглата, лунната светлина над нея и идеята за Палацо Роспо в Бел Еър, той потегля на път, изминава го и пристига едновременно.