Лицето [bg]

В по-спокойни дни и в по-добро настроение той не бе могъл да разгадае скрития смисъл на тези послания. Надяваше се, че в сегашното си състояние на върховно напрежение и изтощение преградите, поставени от разума, можеха да изчезнат и да му позволят да види нещата от друга гледна точка и да проумее онова, което преди бе изглеждало неразгадаемо.

Не му провървя.

Той позвъни в стаята на охраната в задната част на имението, в сградата на домакина по поддръжката на двора. Пазачите бяха на смяна от четири часа следобед до полунощ и вече знаеха, че той е включил алармената система на къщата по-рано от обикновено, защото това беше отразено на екраните им.

Без да обяснява защо, той ги помоли да бъдат особено бдителни тази вечер.

— Предайте молбата ми и на нощната смяна, когато дойдат.

Той позвъни на Карл Шортър, шефа на дял взвод телохранители, пазещи Лицето във Флорида. Шортър нямаше никакви тревожни новини.

— Ще ти се обадя утре — каза му Итън. — Ще те запозная с новия си план за завръщането ви в Лос Анджелис в четвъртък. Ще подсиля охраната на летището и по целия път до вкъщи. Ще променя маршрута, да не би някой да е разкрил обичайния ни път.

— Има ли проблем? — попита Шортър.

— Нищо тревожно — увери го Итън.

— Тогава защо са тези мерки?

— Нали ти разказах за странните подаръци в черните кутии. Безпокойството ми е свързано с тях. Но засега всичко е под контрол.

След като приключи разговора с Шортър, Итън отиде в банята, за да се избръсне и да се освежи за вечеря. Той свали пуловера си и си облече чиста риза.