Лицето [bg]

Семейство Далтън живееше в хубав квартал, но домът на Лапута беше в още по-хубав, на петнайсет минути път от тяхната врата.

Ранният зимен здрач се бе промъкнал зад бурята, докато Хазарт пи кафе с Рейчъл Далтън. Той изцеди всичката светлина от деня по пътя към професор Лапута, докато ниско надвисналите облаци престанаха да бъдат сиви, осветени отгоре, а пожълтяха от светлините на града, хвърляни отдолу към тях.

Той паркира на отсрещната страна на улицата пред дома на славещия се като най-страшната хиена сред академичния свят, изключи фаровете и чистачките, но остави двигателя да работи, за да работи и отоплението. Местните деца нямаше да имат с какво да направят снежни човеци, но с падането на нощта въздухът бе изстинал като през зимата по калифорнийските стандарти.

Той не бе успял да се свърже с професора по телефона. Затова, макар че къщата на Лапута бе тъмна, той се опита да го направи сега.

Докато слушаше звъненето на телефона, Хазарт забеляза един пешеходец, който се появи иззад ъгъла на съседната пряка и се насочи към дома на Лапута.

Нещо не беше както трябва в този човек. Той не носеше нито чадър, нито шлифер. Пороят бе намалял до постоянен, деловито мокрещ дъжд, но това определено не беше време за разходка. А този тип вървеше, без да бърза.

Обаче това, което наистина засили подозрението на Хазарт Янси, бе самочувствието, което се излъчваше от пешеходеца. Дори да беше сюнгер, той би бил така напоен със самочувствие, че не би останало място дори за капка дъжд.

Движеше се гордо, с високо вдигната глава под уличното осветление, не както се перчат истинските побойници, а както го правят кинозвездите, когато си мислят, че са се превъплътили в образа на побойник. Сивият му панталон, черното му поло и коженото му палто бяха вир-вода, но той сякаш не искаше да знае за дъжда.

Театрал. В това лошо време не се виждаха никакви други пешеходци и в момента по тази тиха улица нямаше движение, ала минувачът сякаш участваше в представление без публика, за собствено удоволствие.

На Хазарт му омръзна да слуша звъненето на телефона на Лапута и сложи край на повикването от мобилния си телефон.

Минувачът като че ли си говореше сам, но тъй като беше на отсрещната страна на улицата, Хазарт не можеше да бъде сигурен в това.

Той свали стъклото на прозореца и наклони глава, за да чуе, но барабаненето на дъжда пречеше. От няколкото откъслечни звука, които успя да долови, му се стори, че минувачът пее, макар че не можа да познае нито мелодията, нито думите.

За голямо учудване на Хазарт минувачът зави от тротоара към къщата на Лапута. Изглежда, бе използвал дистанционно управление, защото вратата на гаража се отвори пред него и се затвори веднага, щом влезе.

Хазарт вдигна стъклото и се загледа в къщата.

След две минути се появи светлина от задната страна, където би могла да бъде кухнята. След още около половин минута се светна и на горния етаж.