Лицето [bg]

Това, което най-много го учудва в състоянието му като мъртвец, е постоянният страх. Беше смятал, че смъртта освобождава човека от тревоги.

Той се разтреперва при звука на водата под кея, при шляпането на стъпките му по влажните дъски, при миризмата на солено семе, идваща от плодовитото море, при вида на заскрежените правоъгълници, сякаш окъпани с флуоресцентно осветление през мъглата — големите прозорци на ресторанта с изглед към залива, където го очаква Тифон. През по-голямата част на живота си той не бе намирал по-дълбок смисъл в нищо. Обаче сега като мъртвец той го вижда във всеки детайл на материалния свят и натрупването му придобива мрачно значение.

Една от пътеките, излизащи от кея, минава покрай прозорците на ресторанта. До една от най-хубавите маси седи Тифон, дошъл по работа в града, но в момента сам, прекрасно облечен, както винаги, с царствени обноски, но без да изглежда претенциозен. Погледите им се срещат през стъклото на прозореца.

За момент Тифон го изглежда мрачно, дори жестоко, сякаш изпитва недоволство към него, което ще има последствия, за каквито на Дъни не му се мисли. Сетне на месестото му лице се появяват трапчинки и подкупващата му усмивка грейва. С палеца и показалеца си той прави пистолет и го насочва към Дъни, сякаш иска да каже: Хванах ли те?

Чрез мъглата, стъклото и светлината на свещта на масата Дъни би могъл мигновено да се пренесе от кея на стола срещу Тифон. При толкова много свидетели в ресторанта обаче подобно необичайно влизане би било върхът на недискретността.

Той заобикаля сградата, за да стигне до вход отпред, и сервитьорът го завежда през претъпкания ресторант до масата на Тифон.

Тифон става любезно да поздрави Дъни, стиска му ръката и казва:

— Извини ме, момчето ми, че те извиках в този критичен момент в най-важната нощ.

Двамата с Тифон сядат на столовете и след като учтиво отхвърля предложението на сервитьора да поръча нещо за пиене, Дъни решава, че опитът му да хитрува тук няма да мине по-добре, а може да бъде и много по-лошо, отколкото предишната вечер в бара на хотела в Бевърли Хилс. Тифон бе заявил изрично изискването си за почтеност, честност и прямота в отношенията им.

— Преди да започнем, сър, искам да призная, че съзнавам — подхваща разговора Дъни, — че отново съм опънал въжето на пълномощията си до скъсване с това, че се обърнах към Хазарт Янси.

— Не с това, че си се обърнал към него, Дъни. А с откровеността, с която си се обърнал. — Тифон замълчава и отпива от мартинито си.

Дъни започва да дава обяснения, ала белокосият джентълмен вдига ръка с молба да потърпи. Сините му очи искрят весело, докато с наслада отпива още една глътка от мартинито си.

Когато е готов да говори, той се спира първо на въпрос, свързан със сегашното поведение на Дъни.

— Говориш твърде високо, момчето ми, и в гласа ти се чувства тревога, което би могло да привлече вниманието на онези от посетителите в ресторанта, които са прекалено любопитни.