Лицето [bg]

Портата се отвори, колата на господин Сатър излезе от имението на улицата, зави надясно и изчезна от кадъра.

Портата се затвори, Итън докосна екрана и излезе от менюто за външните камери. После натисна иконката за алармената система на къщата.

Не всички служители бяха упълномощени да активират и дезактивират алармената система, затова Итън трябваше да вкара паролата си. Той го стори и включи системата по периметъра на къщата.

Всички обществени площи на имението — с изключение на спалните, баните и стаите на персонала — бяха оборудвани с датчици за движение, които щяха да реагират, ако някой мине по коридорите или през стаите. Датчиците всъщност бяха активирани двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата, но свързването им с алармената система ставаше само в режима „никой вкъщи“, когато имението бе абсолютно обезлюдено, което се случваше рядко.

Тъй като Фрик и Итън бяха вътре, ако датчиците за движение бяха свързани с алармената система, сигналът за тревога би прозвучавал всеки път, когато минеха през контролирано пространство или просто махнеха с ръка.

Итън искаше само да бъде сигурен, че сирената ще се активира, ако се отвори врата или прозорец. Тази мярка в съчетание с охранителите, които наблюдаваха останалите датчици извън къщата, щеше да предпази него или Фрик от неочаквано нападение.

Въпреки това той не искаше Фрик да спи сам на третия етаж. Не тази вечер, не утре вечер, дори не и никоя вечер в близко бъдеще.

Или детето трябваше да спи на партера, или Итън щеше да прекара нощта в хола на апартамента на Фрик. Той възнамеряваше да обсъди въпроса с момчето след вечеря.

Междувременно за първи път, откакто се бе прибрал, той отиде в апартамента си, влезе в кабинета и се приближи до бюрото, където бе оставил трите сребърни звънчета. Те бяха изчезнали.

В болничния гараж, където бе видял, че само една връзка звънчета липсва от линейката, той бе предположил, че звънчетата, които се намираха у Хазарт в момента, бяха същите, които той бе открил в ръката си пред „Рози завинаги“.

Призракът, който бе видял в огледалото в банята на Дъни и по-късно бе изчезнал в огледалото в спалнята на Хазарт, бе дошъл тук през нощта, докато Итън спеше, бе взел звънчетата и ги бе пренесъл при Хазарт по някакви тайнствени причини, които можеше завинаги да останат неразбрани. И този призрак най-вероятно беше Дъни Уислър, мъртъв, но завърнал се от оня свят.

Итън не можеше да повярва, че се отдава на такива налудничави мисли и въпреки това все още е с всичкия си. Може пък и да не беше.

Макар че звънчетата бяха изчезнали, предметите от черните кутии стояха на показ. Той седна на бюрото и огледа внимателно шестте части на загадката, надявайки се да получи просветление.

Калинки, охлюви, бурканче с десет парчета препуциум, контейнер за курабийки с плочки за игра на анаграми — Зъб, бъз — книга за кучета водачи на хора с увредено зрение, окото в ябълката…