Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Защо не можаха да се закълнат? — казвам печално. — Да положат клетвата, вярвайки, че Бог ще им прости?
— Фишър не може да се преструва — Монтагю отпуска глава в ръцете си. — Кралят иска от всички ни да се преструваме. Понякога трябва да се преструваме, че той е красив странник, дошъл в двора. Понякога трябва да се преструваме, че незаконният му син е херцог. Друг път трябва да се преструваме, че не съществува мъртво бебе; а сега трябва да се преструваме, че той е върховен глава на Църквата. Той нарича себе си император на Англия, и никой не може да надигне глас, за да възрази.
— Но никога няма да стори зло на Томас Мор — възразявам. — Кралят обича Томас, позволи му да си мълчи, когато други трябваше да дават съвети относно брака. Накара Реджиналд да изкаже мнение, но позволи на Томас да мълчи. Позволи му да предаде служебния си печат и да си отиде у дома. Каза, че ако Томас си мълчи, може да живее спокойно, усамотено. И Томас го стори. Живееше със семейството си и казваше на всички, че е доволен от живота на обикновен учен. Не е възможно кралят да осъди приятеля си, своя толкова обичан приятел, на смърт.
— Обзалагам се, че ще го направи — казва Монтагю. — Просто се опитват да намерят подходящ ден, за да не се разбунят чираците. Не смеят да екзекутират Джон Фишър в празничен ден. Боят се, че ще създадат още един светец.
— За Бога, защо и двамата не помолят за прошка, не се подчинят на волята на краля, и не излязат на свобода?
Монтагю ме поглежда, сякаш съм глупачка.
— Нима си представяш, че Джон Фишър, изповедник на лейди Маргарет Боуфорт, един от най-святите мъже, ръководили някога Църквата, ще обяви публично, че папата не е глава на Църквата? Ще се закълне в една ерес пред Бога? Как би могъл някога да направи това?
Поклащам глава, заслепена от сълзите, които изпълват очите ми.
— За да може да оживее — казвам отчаяно. — Нищо не е по-важно от това. За да не бъде принуден да умре! Заради думи!
Монтагю свива рамене.
— Няма да го направи. Не може да се застави да го стори. Нито пък Томас Мор. Не мислиш ли, че това сигурно му е дошло на ума? На Томас? Най-умният човек в Англия? Предполагам, че мисли за това всеки ден. Предполагам, като знам колко пламенно обича живота и децата си, особено най-голямата си дъщеря, че това е огромното му изкушение. Представям си как го отблъсква всеки ден, всяка минута.
Отпускам се в един стол и покривам лицето си с ръце.
— Сине, нима тези достойни мъже ще предпочетат по-скоро да умрат, отколкото да напишат името си върху лист хартия, поднесен им от един измамник?
— Да — казва Монтагю. — А ако бях по-достоен мъж, щях да направя същото и щях да бъда в Тауър с тях, а не да ги изоставя, сякаш съм Юда, по-лош и от Юда.
Изведнъж вдигам глава.
— Не го пожелавай — казвам тихо. — Не си пожелавай да си там вътре. Никога не пожелавай такова нещо.
Той замълчава за миг.
— Почитаема майко, идва времето, когато ще трябва да окажем съпротива, или срещу съветниците на краля, или срещу самия него. Джон Фишър и Томас Мор оказват тази съпротива сега. Редно е да се изправим заедно с тях.
— А кой ще подкрепи нас? — питам настойчиво. — Когато ми кажеш, че императорът потегля към Англия, тогава можем да се надигнем. Сама не смея да го направя.
Гледам решителното му бледо лице, и трябва да се овладея, за да не рухна.
— Сине, ти не знаеш какво е, не познаваш Тауър, не знаеш какво е да гледаш навън през прозорчето. Не знаеш какво е да чуваш как строят ешафода. Баща ми беше екзекутиран там, родният ми брат прекоси подвижния мост до Тауър Хил и положи глава на дръвника. Не мога да изложа на риск теб, не мога да изложа на риск Джефри, не мога да видя как още един Плантагенет влиза на онова място. Не можем да се надигнем, без да сме сигурни, че ще получим подкрепа, не можем да се надигнем, без да сме сигурни, че ще победим. Не можем да тръгнем към смъртта като доверчиви животни на заколение. Обещай ми, че няма да се хвърлим на ешафода. Обещай ми, че ще се изправим срещу Тюдорите само ако сме сигурни, че можем да победим.
Новият папа изпраща на краля недвусмислено послание. Той прави Джон Фишър кардинал на Светата църква — знак за всички, че този велик човек, линеещ в Тауър, трябва да бъде третиран почтително. Папата е глава на Вселенската църква, а човекът, задържан като предател, молещ се за сила, е негов кардинал, под неговата категорична закрила.
Кралят заявява ясно, пред целия двор, че ако папата изпрати кардиналска шапка, тогава епископът няма да може да я носи, защото няма да има глава.